Това показват резултатите от едно най-авторитетните международни изследвания на грамотността PISA
Рекордно ниски резултати отбелязват българските деветокласници на едно от най-авторитетните международни изследвания на грамотността PISA. 58% от 15-годишните ни ученици са под базовото равнище по четене, 57% са под критичния минимум на знания и умения по математика, а 47% – с огромни дефицити по природни науки. Това показва бърз преглед на резултатите от PISA 2025.
Обобщената информация за отделните страни излезе преди обяд.
Изследването се провежда на всеки 3 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). То оценява способността на 15-годишните ученици да прилагат знанията и уменията си в реални ситуации в три ключови области – природни науки, четене и математика. В PISA 2025 участват ученици от 91 държави, като водеща област е природонаучната грамотност.
Българските резултати по четене и математика са на най-ниското си равнище, откакто страната ни участва в изследването. По четене средният резултат е 387 точки, което е спад с 18 точки от 2022 г. (средният резултат по четене за ОИСР е 461 т.) По математика средно учениците ни са постигнали 405 точки, или 12 т. по-ниско спрямо последното изследване (463 т. средно за ОИСР). По природни науки представянето на учениците ни остава почти на същото слабо ниво – 421 точки, при средно ниво за ОИСР 482 т.
В сравнение с резултатите от преди десетилетие – през 2015 г. (когато у нас започна голямата реформа и бяха сменени учебните програми) – данните от PISA 2025 показват спад и в трите области. За последния отчетен период (2022-2025 г.) разликата между учениците с най-високи резултати (10% от учениците с най-високи постижения) и най-слабите ученици (10% с най-ниски резултати) не се е променила значително по математика и четене, докато по природни науки тази разлика се е увеличила.
В сравнение с 2015 г. делът на учениците с ниски резултати (под ниво 2 на владеене) се е увеличил с 15 процентни пункта по математика, със 17 процентни пункта по четене и с 10 процентни пункта по природни науки.
Делът на отличниците у нас – ученици, които достигат най-високите нива на постижения (ниво 5 или 6) поне в един от предметите – е по-малък от средния за ОИСР. В същото време и делът на най-слабите, които достигат поне минималното ниво на грамотност (ниво 2 или по-високо) и по трите предмета, е по-нисък от средния за ОИСР.
