Иван Гешев: Ние сме и в конституционна криза, освен в политическа

0
74
Иван Гешев Снимка: Tribune

За съжаление не само в последните две, а в последните 30 години законите се приемат от хора, които не разбират какви са реалните проблеми.

„Показният разстрел“ на Специализираната прокуратура и съд е бил за назидание: ако работите, ще ви закрият и ще бъдете атакувани персонално, твърди Гешев

Tribune.bg

 – Г-н главен прокурор, изключителна активност демонстрирате през последните седмици – в противовес с поведението Ви през последните години. На какво се дължи това?

– Аз не мисля, че е точно така. Ако се проследи активността на държавното обвинение в последната една или в последните три години, ще видите, че ние работим доста активно по всички теми, които са интересни на българските граждани. И аз не мога да направя разграничение на различни периоди. За съжаление обаче мога да кажа, че българската прокуратура остана може би единствената стабилна институция, която –  многократно съм казвал, е единствената преграда между престъпността и българските граждани. Това оставя усещане за абдикация на държавата и разпад на държавността.

Ние сме длъжни, като една от последните стабилни институции в борбата с престъпността, да работим активно и не сме спирали в нито един период. Дори в периодите, когато имаше безогледен политически натиск върху съдебната система и върху прокуратурата като част от нея.  В противоречие на всички заявления за върховенство на правото, за правова държава, се видяха реалните подбуди на тези политически атаки. А реалните подбуди, според нас и според мен, са засегнати финансови и политически интереси от това, че българската прокуратура спазва закона и се бори за законност и защита на правата на гражданите.

– Тръгвам с уговорката, че няма да ви питам за конкретни активни производства, разговорите стават еднотипни обяснения за правомощията ви. Десислава Иванчева обаче вече е осъдена – виновна на три инстанции, но в обществото, политици и организации остават съмнения за вината ѝ. Имаше ли момент, в който имахте съмнения как ще приключи това дело?

– Аз не съм имал никога съмнения как ще приключи това дело. Ще се опитам да направя един извод от този случай. Той показа едно – много хора се уплашиха, че се задейства българската прокуратура и службите за сигурност в борбата с корупцията. Притесниха се, че те може да са следващите. От друга страна, част от политиците използваха този случай за извличане на политически дивиденти. За съжаление, цената, която ще платят българските граждани от всичко това, е нарушено върховенство на закона и бум на престъпността.

Защото какво се случи? С този случай и използването му за закриване на Специализирания съд и Специализираната прокуратура се показа на магистратите и гражданите, че когато се бориш срещу корупцията, когато ти работиш, ще бъдеш подложен на безобразен, безогледен политически и персонален натиск като магистрат. Въпреки че политиците формално твърдят, че искат това нещо, неформално – не го искат. И трябва да се съобразяваш – да не работиш, защото това ще ти се случи.

Това беше едно показно предупреждение към прокурорите и съдебната система. Такъв беше и „показният разстрел“ на Специализираната прокуратура и съд. Те също бяха показно унищожени, защото започнаха да работят. Може би не бяха идеални, но постигнаха резултати, които досега не са постигани в борбата с организираната престъпност, тероризма и корупцията. И това, което се случи, аз наричам образно „показен разстрел“. В случая Иванчева тези два примера ни бяха дадени, според мен – съзнателно на магистратите, за да им се каже, че когато работят, ще има този резултат. Ще ви закрият и ще бъдете атакувани персонално.

Много интересно е как от една страна се говори за „върховенство на закона“, за „правова държава“, за спазване на човешки права и принципи, а от друга страна определени политически лидери нарушават тези основни принципи и случаят „Иванчева“ е един ярък пример за това. Аз искам да благодаря на колегите си, които изтърпяха нещо невиждано до момента – този натиск. Аз поне в цялата си кариера не помня да е имало подобен натиск срещу магистрати – персонален и срещу структурите. И искам да им благодаря, защото това е победа на справедливостта и победа в името на българските граждани. Колегите показаха, че въпреки всичко – въпреки тези политически атаки, те продължават да работят в интерес на хората.

– Приключихте ли със срещите в парламента? С някои партии се видяхте, с други – не.

– Очаквам и се надявам и останалите политически сили да се съгласят на разговор с българската съдебна власт. Това, което мога да кажа е, че аз не смятам, че това са окончателните разговори. Многократно заявих в Народното събрание, че сме в началото на диалог между хората, които разбират какви са реалните проблеми, между професионалистите и хората, които приемат законите. Такъв диалог има във всички европейски страни. Колеги от Германия казват, че са в постоянен диалог с политиците, казват какви са проблемите и те са тези, които посочват какви политически и законодателни решения да се приемат.

За съжаление, не само в последните две, а в последните 30 години, законите се приемат от хора, които не разбират какви са реалните проблеми. Хора, които дори не са юристи. Които, може би, дори не се интересуват какви са реалните проблеми. И резултатите са това, което виждаме – липса на реални механизми за борба с престъпността и бум на престъпността. Очакването ми като главен прокурор е, че политиците ще чуят научната общност, съдиите, прокурорите и следователите, които знаят реалните проблеми, и ще се съобразят, за да ги решат. А не някои измислени от тях проблеми, с които се цели овладяване на съдебната власт и политически цели, които даже не са в интерес на българските граждани.

– Поискахте съвременен Наказателен кодекс, реформа на наказателния процес, радикални промени за спиране на „войната по пътищата“. Не подхождате ли твърде оптимистично? Според анализаторите този парламент може да оцелее до края на тази година, но може и да не оцелее.

– Прокуратурата и аз ще продължим да настояваме в тази посока. Но искам да кажа, че това не съм го поискал аз. Това го искат гражданите, защото това са реални инструменти и реални модели за решаване на проблемите им. И тук е работа на политиците да решат дали им е по-важно да си служат с политически клишета и да постигат някакви тясно партийни, лични или конюнктурни цели, или да се заемат с решаване на проблемите. И дали ще е в този парламент, или в следващия не е важно – това са въпроси, които не се решават повече от 30 години. Това са реалните проблеми в системата, водещи до усещане за липса на справедливост. Нека признаем, че има това усещане в повечето граждани. Затова ще настояваме магистратите да бъдат чути, хората да бъдат чути.

– Заявихте намерение да се допитате и до Конституционния съд по някои от идеите на политиците. Има ли напредък?

– Работим по някои въпроси, които според нас са важни, защото това, което аз наричам всеобхватна правна реформа, изисква вероятно и промени в някои части на българската Конституция. Но всичко трябва да е съобразено с практиката на Конституционния съд. Вижте, не можем да говорим за „върховенство на закона“, за „правова държава“… Говориш, говориш, говориш – ти си политик. Но от друга страна, говорейки за върховенството на закона, да нарушаваш върховенството на закона. Да кажеш: „Върховенството на закона ме интересува, но когато е в мой интерес. Обаче когато има конституционни разпоредби, които са в противоречие с това, което мисля, това не ме интересува“. Докато разсъждаваме по този начин, върховенство на закона в България няма да има. Правова държава – няма да има. И реални резултати в борбата с престъпността – няма да има.

– Някой конкретен политик ли визирате?

– Не. Всеки може да си направи извода за кого говоря.

– А възможна ли е, според вас лично, някаква реформа в тази система без отваряне на Конституцията?

– Първият въпрос е защо е нужна реформа в тази система. 95% от делата, които внася прокуратурата, завършват с осъдителни присъди. В останалите само 5% има оправдателни присъди, в които се виждат всичките недостатъци на нашата правосъдна система – в съда, в прокуратурата, в следствието, в законите, няма да продължавам. Задайте си въпроса – коя държавна система има само 5% брак. Наказателното правосъдие, в което има участие прокуратурата, е 10% от българското правосъдие. Дайте да си зададем въпроса за останалите 90% – граждански, търговски, административни, делби, дела с огромен интерес, които продължават по 10-15 години… Там всичко идеално ли е? Там прокуратурата не участва.

Защо всичко се е фокусирало в наказателното правосъдие? Да, имаме проблеми, но ги има в цялото правосъдие и то трябва да бъде реформирано. Тази правна реформа трябва да е всеобхватна, защото повечето български граждани никога не се виждат с прокурор, защото не са извършители на престъпления или пострадали. Но много често се срещат с граждански дела и делби. Затова говорим за цялостна реформа, а не фокусиране в измислени проблеми. Да, и в наказателното правосъдие има проблеми, но не са тези, които сочат българските политици. Те искат кръг от промени, които няма да доведат до нищо. Решенията, които те предлагат, са непрофесионални, защото не са и юристи повечето от тях, а тези, които са юристи, никога не са практикували. Цели се само едно, за което винаги са си мечтали – овладяване на съдебната власт и на прокуратурата в частност.

– Но в момента сме в ситуация, в която трябва да се избере нов Висш съдебен съвет, нов Инспекторат – това не е дори в дневния ред на парламента. Те не стигат до това. Докога ще може тази система да функционира по този начин? Дори и без да се надяваме на „мащабни всеобхватни реформи“, които звучат като илюзия…

Задавате и отговора. Ние сме и в конституционна криза, освен в политическа. Не го казвам аз, казва го проф. Екатерина Михайлова. Ние сме в конституционна криза – нямаме избрана парламентарна квота на ВСС, функциониращ Инспекторат на ВСС – години след изтичане на мандата. Има непопълнени квоти в Конституционния съд, има служебно правителство. Да продължавам ли? И при положение, че сме и в Конституционна криза, тези политици, които са в този парламент, и в предишния, и в по-предишния, и доста по-преди това, се занимават с „проблеми“, които даже не са и проблем – вместо с реалните.

Зад тези политически клишета, стои нещо друго, а не интересът на българите. Интерес на гражданите е да се реши конституционната криза и да има борба с престъпността. Там клишетата са заради политически, конюнктурни и групови  интереси. Надявам се да няма и финансови интереси. Това е моят отговор. Ако го разширя ще кажа, че явно за част от политическата класа не е проблем и икономическата ситуация, и инфлацията, цените на стоките, предстоящата зима, войната, която се води близо до българските граници. Проблем им е само овладяването на правосъдието. Българските граждани да си отговорят на въпроса какво стои зад този интерес. Дали е върховенство на правото или възвръщане на тоталитарни методи и практики, които смятахме за забравени.

– Стават три години откакто сте главен прокурор и сте горе-долу в средата на мандата. Виждате ли България променена и виждате ли своя роля в този процес?

– Прокуратурата не е спирала да работи, но ако трябва да бъда честен – в момента, в който ми задавате този въпрос, аз виждам България променена в негативен план. Ние вървим към нива на престъпност от 90-те. Създава се впечатление за разпад на институциите, сега виждам някакъв прогрес, опит за подобряване на взаимодействието между правоохранителните органи, защото това е система – тя не се състои от прокуратурата. Тя се състои от МВР, от служби за сигурност, прокуратура, Национална следствена служба… Няма как да се постигне крайният резултат, който е справедливост и присъди за извършителите на престъпления, без да има взаимодействие между тези институции, без тези институции да са в нормална кондиция. За съжаление, голяма част от тях оставят усещане за състояние на разпад. Виждам прогрес, желание на МВР за взаимодействие, но за съжаление ще кажа, че положението е доста сериозно и притеснително. Няма да влизам в конкретни примери, но те са десетки и всеки го вижда по себе си.

– Говорите ли си вече с МВР?

– Ние винаги сме си говорили. Няма как да не си говорим, защото част от нашата работа е взаимодействие. Това се опитвам да обясня – няма как да има война между институциите и да има резултати, защото по Конституция те трябва да си взаимодействат. Ние не сме спирали никога да си говорим. И като казвам ние – ние, прокуратурата, и моето становище е, че единственият ни враг е престъпността. И сме го казвали многократно.

Не прокуратурата е водила войни, а други институции. И не с цел интересните на българските граждани, а с цел лични и политически интереси и за егото на определени министри. За съжаление, цената е ръст на престъпността, но от тази цена никой не се интересува. И сега никой няма да си признае – „Разстреляхме“ Специализираната прокуратура. Да, грешка е, защото има бум на организираната престъпност, бум на наркотиците по улиците, бум на мигрантския натиск и бум на какво ли още не“. Никой няма да признае: „закрихме ги защото започнаха да работят, защото ни беше страх, че може да ни разследват. Закрихме ги, защото запорираха 3 млрд. И резултатът от закриването ще го платят гражданите“. Никой няма да го каже. Всички ще мълчат гузно, както мълчат и за случая Иванчева. Вече казах – когато се случи това, последва нещо уникално за българската история – този безогледен, политически и всякакъв – включително медиен, натиск, персонално върху магистрати. Цената я плащаме и ще продължим да я плащаме.

– Вие обаче през цялото време говорите за невиждан бум на престъпленията, докато статистиката на МВР не отчита това. Даже напротив, те отбелязват, че има ръст на разкриваемостта. Откъде това разминаване?

– Не знам, задайте въпроса на гражданите дали имат усещане, че нещата с престъпността стоят по-добре отпреди 2-3 години. Всеки ще ви отговори. Не е въпрос само на статистика. Въпреки че вижте и статистиката на МВР на сайта им. По времето на г-н Рашков имаше информация за ръста на телефонните измами. Беше стигнала до една на месец, а сега са стотици. Според вас дали е ръст? Аз не искам да влизам в противоречие или спор с колегите от МВР. Аз знам, работил съм там, наясно съм как се прави статистика в МВР. Знам какво е „латентна престъпност“, знам какво е доверие в институциите и дали хората се оплакват от извършени престъпления и много от тях дали въобще се регистрират. Скептичен съм дали живеем в идеална държава без престъпност. Напротив – този ръст е виден за всеки гражданин. Това, че в последните месеци има само една разкрита група за разпространение на наркотици, означава ли, че няма престъпност? Или означава, че не се работи добре?

– Какво означава?

– Според мен означава, че правоохранителните органи са в лоша кондиция. И затова ние се стараем да сме активни, да взаимодействаме с всички органи… Означава ли, че сме приключили с престъпността? Значи ние сме единствената държава, в която няма организирана престъпност? Както каза една адвокатка за закриването на Специализираната прокуратура: „Е, европейските институции казаха, че сравнително е решен този проблем. Ние нямаме проблем с организираната престъпност“. Вие смятате ли, че няма организирана престъпност в България? Ние ще сме единствената такава страна в Европейския съюз. Да има една наркогрупа за последните 7-8 месеца в резултат на закриването на специализираните структури, означава само едно – голям проблем за българските граждани.

– Как го тълкувате? Затова ли предупреждавахте, че местните прокурори и полицаи няма да могат да разследват местните бандити?

– Това е въпрос на дълъг разговор. Ще дам един пример. Когато назначавахме административен ръководител в една окръжна прокуратура, колега от ВСС му зададе въпроса: „Ние сме работили с теб преди 12 години, наблюдавали сме дела за организирана престъпност. Колко човека в тази окръжна прокуратура са работили по такива дела?“ И той отговори: „Само аз“. От 12 години никой на това ниво не е разследвал и наблюдавал такива престъпления. Ние започваме отначало да обучаваме абсолютно всички, от нула да градим специализация, която унищожихме. Аз не се съмнявам в колегите, в тяхната компетентност, че ще се стараят, но всеки от нас знае какво става в малкия град – всеки познава всеки. И най-малкото има момент на самоцензура и самоограничаване.

Аз съм виждал това преди 12 години, да, има проблем сигурно и прокуратурата, но реална борба с организираната престъпност по места в този вариант не може да има, реална и ефективна. Ние ще се стараем да правим всичко възможно, създаваме отдел в съответните окръжни прокуратури, но това е един модел, който е доказано неефективен и европейските ни партньори ни препоръчаха създаване на Специализирана прокуратура, която между другото съществува в повечето европейски страни под една или друга форма. Трябва да съществува една институция на национално ниво.

Обичам да давам примери, все едно Федералното бюро за разследване в САЩ. Когато не могат да се оправят щатските власти, тогава идва ФБР и решава проблема. Това беше Специализираната прокуратура. Всеки гражданин, който живее в някое населено място в страната, може да си отговори на въпроса доколко може да е ефективна борбата на местно ниво. И пак подчертавам – без да подлагам на съмнения нито компетентността, нито знанията, нито желанието на колегите по места – полицаи, прокурори, следователи или съдии. Но това са фактите – анализирани още преди 12 години.

Затова твърдя – специализираните структури бяха съзнателно унищожени, защото започнаха да работят и да постигат резултати, които никой не е очаквал. Очакваше се те просто да служат за оправдание и реклама пред европейските институции – да кажат: ето, ние имаме такива органи за борба с организираната престъпност и тероризма, но не се очакваше да работят. Те започнаха да работят и ги закриха. Сега ще ви кажа – пита ме един американски прокурор как се оказва влияние върху българските магистрати. Аз му казах: като в САЩ. Първо опитват да те корумпират. Ако не успеят да те корумпират, се опитват да те компрометират. И накрая те бият. В България до третия вариант не се стига, поради простата причина, че първите два са много ефективни. Сега ние българите имаме четвърти иновативен способ – защо да оказваш въздействие на конкретен магистрат, като можеш да закриеш прокуратурата и съда. Това е моят отговор.

– Перник дори не е малък град, дори не е затънтена провинция, но един бабаит успя да тормози града дълго време. Как държавните власти изпуснаха това?

– Това е още един пример – ние не можем да се оправим с местни бабаити. Помните ли Ценко Чоков? Той също има ефективна присъда. Трябваше в провинцията да идат Специализираната прокуратура и ГДБОП, за да се проведе ефективно разследване по проблем, който местните структури не можеха да решат с години, с десетилетия. Какво ще стане в резултат на закриването на специализираните структури на централно ниво по тази логика? Иначе този случай не е частен, той е масов във всеки един град.

В Перник е интересен, защото е син на магистрат, но и случая „Семерджиев“, и случая в Русе – те онагледяват проблемите с цялата система и че ние, за съжаление, сме в дълг на младите. Подходихме с нихилизъм към тяхното изграждане и обучение и те не са съвсем готови за съвременните предизвикателства. Специално за този случай – времето, когато се съдят родителите за децата и децата за родителите, е отминало. Това бяха тъмни времена. Но и двете страни носят морална отговорност и затова призовахме този родител, който не носи отговорност за действията, да носи морална отговорност.

– Търсили ли сте контакт с бащата-прокурор?

– Не, аз мисля, че бях ясен. Изразих писмено становището си. Който чул – чул.

– Каква прокуратура искате да оставите в края на мандата си?

– Такава каквато е и в момента – сплотена, която се старае да реши проблемите на българските граждани. Започваме кампания на по-тесен диалог с гражданите, всяка окръжна прокуратура ще се среща повече с хората, за да решава доколкото може техните проблеми. Прокуратура, която е в съдебната власт, защото опитите да бъде извадена от там ще предизвикат криза. То е и невъзможно всъщност, защото трябва Велико Народно събрание, има и конституционно решение. Никой не чете нито Конституцията, нито конституционните решения, когато не са в техен интерес. Това ще доведе до едни времена, които помним, времена на намеса на политиците в съдебната власт, което води до репресии с дълготраен ефект и продължителност.

Така че, представете си само, ако изпълнителната власт контролира и прокуратурата – вижте какво става с МВР. През 3 месеца сменят някой началник, те не могат да се запомнят тези директори. Представяте ли си какво означава в една такава, да използвам културния термин – „неустойчива демокрация“, каквато сме, да се оказва въздействие, така както се оказваше върху МВР, и на прокурори и магистрати. На прокурори, които повдигат обвинения, внасят обвинителни актове, не дай си Боже, и на съдии. Ние сме имали подобни случаи в нашата история, всеки може да си припомни Народния съд.

Надявам се, че тези времена са отдавна забравени, въпреки че желанието и ентусиазмът да бъдат върнати под предлога борба с престъпността и върховенство на закона, е видим. Не гледайте кой какво говори, а какво прави. При мен дойдоха възрастни хора, които са осъдени на разстрел след 9 септември, земеделци, и казаха: нас ни притеснява, че започват да се връщат комунистическите методи. Това притеснява и мен. Притеснява и българската прокуратура. Би трябвало да притеснява и българските граждани перспективата прокуратурата да е извън съдебната власт. Мисля, че бях ясен.

– Бяхте в Аушвиц тази седмица. По каква линия, как получихте тази покана?

– Бях поканен от Европейската еврейска асоциация като гост и лектор, което за мен беше огромна чест. Събитията бяха посветени на годишнината от погрома на „Кристалната нощ“, които според някои поставят началото на Холокоста. Аз изказах моята теза, че Холокоста е започнал с първото изречение на реч на омразата, което обаче не може да се датира. „Кристалната нощ“ е моментът, който може да бъде датиран. Аз осъществих една своя мечта – да кажа пред евреи и пред граждани на целия свят, че се гордея като българин, че ние сме спасили всички свои съграждани евреи, всички, до един.

Лектор от Нидерландия ми каза, че 75% от техните съграждани евреи са загинали в „лагерите на смъртта“. Ние сме спасили всеки един и сме поставили с нашите съграждани, които са се преселили се в държавата Израел, началото на държавата Израел. И сме го направили докато сме били съюзник на нацистка Германия. И, както ми каза един друг участник в конференцията: щом вие сте успели, значи и другите са можели да направят повече. Аз се гордея като българин с това, което сме направили, което е уникално, чудо, на фона на световната история. И ни трябва по-често да го повтаряме, ние имаме много поводи за гордост, трябва да показваме тези примери, вместо да даваме само лошия пример. Навсякъде има лошо, но ние сме направили и неща, които са уникални за световната история.