ОССЕ поставят под въпрос капацитета на новата ЦИК и машинното гласуване

0
524
Снимка: архив

Изразяват съмнения заради „кратките срокове за разяснителната кампания и за сертифициране“ на устройствата за гласуване

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) откри наблюдателна мисия у нас за предстоящия вот на 11 юли. Оттам излизат с междинен доклад, който е за периода 9-23 юни, става ясно от сайта на институцията.

Според тях приемането на задължителното машинно гласуване е станало без обществени консултации и твърде бързо.

В доклада наблюдателите от ОССЕ поставят „под въпрос капацитета“ на новата Централна избирателна комисия за „ефективно“ провеждане на „предвиденото по закон“ машинно гласуване. Изразяват се съмнения заради „кратките срокове за разяснителната кампания и за сертифициране“ на устройствата за гласуване.

„Текущият поглед на обстановката около изборите в България показва цялостно усещане за разочарование на обществото и недоверие към политическата класа“, се посочва в доклада. В документа се посочва още, че негативната обстановка се засилва и от твърденията на служебното правителство за ширеща се корупция на най-високо ниво при предходното управление.

В документа се посочва още, че към 21 май в избирателните списъци са включени общо 6 711 048 лица.

„Избирателите могат да сверят онлайн или лично точността на личните си данни и да поискат коригиране, както и да бъдат вписани в избирателна секция по настоящ адрес. Избирателите, поставени под карантина, могат да заявят гласуване с подвижна избирателна кутия в срок до деня на изборите. Някои категории избиратели могат да бъдат добавени в избирателните списъци в самия ден на изборите“, а това според ОССЕ би могло да доведе до гласуване повече от веднъж.

Според ОССЕ предизборната кампания се води активно в традиционните и в социалните медии, както и в големите градове, но в общия случай е по-малко забележима на обществените места.

По отношение на медийната среда се отбелязва, че тя е доминирана от телевизионни оператори, онлайн и печатни медии, притежавани от две телекомуникационни компании. Експертите имат опасения за концентрацията на медийната собственост, политическото влияние върху медиите и съдебния натиск върху разследващи журналисти.