Делото е попречило на международната кариера на настоящия депутат от ГЕРБ и му причинило имуществени вреди, сочат магистратите
Софийският апелативен съд (САС) завиши двойно обезщетенията, които прокуратурата е осъдена да плати на депутата от ГЕРБ и бивш външен министър Даниел Митов, съобщава правният сайт „Лекс“.
Миналата година той заведе иск за общо 110 000 лева срещу прокуратурата за вредите, които е претърпял от незаконното обвинение срещу него във връзка със самолетните билети на министерството. По това дело Митов беше подсъдим заедно с бившия си заместник Христо Ангеличин и през 2020 г. двамата бяха окончателно оправдани.
На първа инстанция миналата година Софийският градски съд (СГС) осъди прокуратурата да плати 25 000 лева на Митов за неимуществените вреди от незаконното обвинение, като в решението на съдия Валерия Банкова се казваше, че макар обвинението да е свързано с работата на Митов и да е увредило повече авторитета му, предвид и широкото разгласяване, то не е попречило на кариерата му, тъй като след това последователно е бил депутат от ГЕРБ в няколко парламента.
Отделно СГС уважи само до 5400 лева иска за имуществени вреди на Митов от разноските му за адвокат, който е за 10 200 лева, като каза, че значително надвишават разумния размер и възнаграждението „остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение“.
Недоволни от решението останаха и Митов, и прокуратурата, и така делото стигна до САС, който осъжда държавното обвинение да му плати 50 000 лева за моралните вреди от делото, като уважи изцяло и иска от 10 200 лева за разноските, които е направил за адвокат.
Апелативните съдии Снежана Бакалова (председател на състава), Цветомира Кордоловска-Дачева (докладчик) и Жана Маркова решиха, че първата инстанция неправилно е приела, че обвинението не е повлияло на политическата кариера на Митов.
Показания по делото са дали негови близки, които са свидетелствали, че е изпаднал в тежка депресия, през първите няколко месеца изобщо не излизал от дома си, избягвал контакти дори с най-близките си приятели, защото му било трудно да ги гледа в очите и не знаел дали вярват на твърденията, че е нарушил закона. Според показанията на свидетелите Митов имал шансове за международна кариера, предвид позициите му в Националния демократически институт и приятелствата в ООН, които били прекъснати от повдигнатото обвинение. Допълнителни затруднения му създали и пътуванията за съдебните заседания, защото от края на 2017 г. живеел със семейството си в Естония.
Апелативният съд подчертава тази част от показанията на свидетелите, в които те говорят, че били прекъснати възможностите на Митов за политическа кариера в чужбина, защото дори от етична гледна точка кандидатурата на политик с обвинения за безстопанственост не би могла да бъде одобрена в международните институции. Така той започнал работа в Национален демократически институт в Естония, но тази позиция била компромис с професионалния му капацитет.
„Не без значение за действителните измерения на вредите е и фактът, че до повдигнатото обвинение ищецът е един от малцината министри, чието име никога не било замесвано в никакви скандали“, пише съдът като се позовава на показанията на свидетелите.
САС не е съгласен и с извода на градския съд, че последното обвинение на Митов не било тежко, защото е за злоупотреба с доверие, като казва, че това не намалява по никакъв начин интензитета, характера и вида на вредите. Според апелативния съд и продължителността на делото от почти 4 години надхвърля разумния срок, тъй като не е било сложно за решаване, защото ставало дума за обвинение, свързващо „деянието на ищеца (като възложител) с чуждо поведение – неизпълнението на изпълнителя“.
„Като политик и общественик, включително като участвал в управлението на страната в качеството си на външен министър, ищецът се е ползвал с безспорен авторитет в обществото. Тази сфера на изява на ищеца предпоставя засилено очакване и изискване за почтеност, поради което и претърпените вреди от обвинението в престъпление поначало са по-големи. Но техният размер е още по-голям, когато обвинението е за престъпление именно от професионалната област на увредения. Това обстоятелство е взето предвид, но не е оценено в достатъчна степен от първоинстанционния съд при определяне на размера на дължимото обезщетение“, мотивира се САС.
Апелативните съдии цитират и решение № 480 от 2013 г. ВКС, в което се казва, че целта на обезщетението е да възстанови психическото и емоционално равновесие на пострадалото лице.
„Тъй като в случая в предмета на делото са включени и онези неблагоприятни за ищеца последици, произтичащи от заеманото от него положение в обществото, съдът съобрази като доказани и неимуществените вреди, свързани с личността на увредения, обичайната му среда и обществено положение, които налагат определяне на по-висок размер на обезщетението“, се казва още в решението.
Относно обезщетението за имуществени вреди от платеното възнаграждение на адвокат, апелативният съд уважава напълно иска на Митов като казва, че той е имал задължение да си осигури най-добра, а не най-евтина защита, а освен това размерът не бил прекомерен.
„Законът изисква поправяне на реално причинените вреди, без да налага на пострадалия задължение да полага грижата да ги ограничи. Несъмнено, за обвиненото лице не съществува задължение да търси по-евтина или безплатна правна помощ, напротив, неговото положение изисква да бъде намерена най-квалифицираните специалисти, за да бъде оказана най-добрата защита“, пише САС.
Решението му обаче не е окончателно и може да бъде атакувано пред Върховния касационен съд.
Как Даниел Митов стана подсъдим
Даниел Митов беше външен министър във второто правителство на ГЕРБ, но тогава беше представител на „Реформаторския блок“. Той и заместникът му в министерството Христо Ангеличин бяха обвинени в безстопанственост, защото през 2016 г. Министерството на външните работи (МВнР) не обявило обществена поръчка, а сключило споразумение с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), за да ползва услугите на туроператорската фирма „Юнайтед Травъл Ейджънси“, с която редовен договор имало само МЗХ. Фирмата осигурявала самолетни билети, ваучери за хотелски настанявания и застраховки при служебни пътувания. Обвиненията бяха заради това, че МВнР изплатило на дружеството близо 500 000 лева, без да получи дължимите отстъпки от цената на билетите. След това фирмата върна парите, но тезата на прокуратурата беше, че има престъпление, защото случаят е като кражба на портмоне, след която извършителят е заловен и е върнал парите.
Първоначално Митов беше обвинен в безстопанственост, след това в престъпление по служба, а накрая обвинението беше изменено в злоупотреба с доверие.
В съда делото приключи за две години, като двамата бяха окончателно оправдани през пролетта на 2020 г. Подсъдимият с Митов Христо Ангеличин обаче беше осъден първоначално от закрития вече спецсъд на 4 години затвор, защото имал задължение да контролира сключването на договора за пътуванията в министерството, както и споразумението със МЗХ.
На втора инстанция апелативният спецсъд оправда и двамата, но делото стигна до ВКС след протест на прокуратурата, въпреки че обвинителят от ВКП не го поддържаше, като заяви, че става въпрос за неизпълнени задължения по сключен договор между земеделското министерство и фирмата, осигуряваща самолетните билети, към който МВнР само се е присъединило.
ВКС реши, че Митов правилно е оправдан от втората инстанция, защото деянието му е несъставомерно. Според върховните съдии бившият външен министър изобщо не може да носи отговорност за злоупотреба с доверие по чл. 217 от НК, както беше изменено обвинението му пред първата инстанция, а само по обвинение за престъпление по служба. В решението си те обясниха, че при злоупотребата с доверие е изключено ощетяване на министерството чрез бездействие, а Митов беше обвинен, че не обявил навреме обществена поръчка, за да сключи министерството свой договор, а ползвал този на МЗХ. Освен това, при злоупотребата с доверие трябва да има и пряк умисъл, обясни ВКС.
Заради това дело Христо Ангеличин вече осъди прокуратурата на две инстанции да му плати обезщетение от 20 000 лева.
