Конституционният съд отказа да се произнася за мнозинствата, с които се променя основният закон

0
89
конвенция
Снимка: архив

Решението е взето единодушно

Конституционният съд единодушно реши, че няма да се произнася по искането на депутатите от „Възраждане“ и ИТН и няма да даде задължително тълкуване на въпроса за мнозинствата, с които се променя конституцията.

Решението е взето с 10 гласа и в присъствието на всички конституционни съдии, които прекратиха производството по делото, пише в съобщение на страницата на съда, цитирано от „Дневник“.

Конституционните съдии бяха сезирани от състава на 49-ото Народно събрание за даване на задължително тълкуване на чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България по следния въпрос : „1. 3адъжително ли е наличие на мнозинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, така както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и липсата на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли задължително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр. първо от Конституцията?“.

В определението си конституционните съдии подчертават, че е от съществено значение да се отчете, че в настоящия случай искането за тълкуване на основния закон е отправено при наличие на вече поставен в ход процес на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията.

„Искането е обосновано именно със съдържанието на приетите за целите на този процес правила, изразяващи възприетия от парламента прочит на разпоредбите на чл. 155, ал. 1 и 2 от Конституцията. Тези правила обаче не са просто процедура, разбирана в смисъл на техника на изменение на основния закон, а проекция на осъществяването на народния суверенитет от Народно събрание (обикновено) на плоскостта на конституционния процес“, посочват още конституционните съдии.

„Конституционният съд е овластен от основния закон да упражнява контрол за съответствието на актовете на Народното събрание с конституцията, но не и да интервенира в процеса на формиране на волята му при тяхното приемане. В контекста на изложеното по-горе такава намеса може да постави под въпрос баланса между фундамента на демократичния конституционен ред и актуалното измерение на конституционно установените ценности, който е определящ за една устойчива демокрация“, мотивира се съдът.

„Да се приеме, че съдът трябва да упражни правомощието си да тълкува основния закон относно реда и условията на внасяне на промени в него от Народно събрание (обикновено) по реда на чл. 155 от конституцията, при посочените конкретни обстоятелства относно поставен вече в ход конституционен процес, поражда риск конституционната юрисдикция да измести разгръщането на демократичния процес и в настоящия случай да се допусне смесване на функциите на Народното събрание и на Конституционния съд“, пишат в определението си съдиите.

Освен това посочват, че в конституционната правова държава Конституционният съд се създава специално за да защитава върховенството на Конституцията, което го легитимира да има последната дума относно съответствието на актовете на парламента с върховния закон на държавата, обективиращ ценностите, които суверенът е определил като върховни и стоящи над всяко временно, и по естеството си конюнктурно, политическо мнозинство.

В петък миналата седмица (8 декември) парламентът разгледа за втори път проекта за промяна в Конституцията, внесен с подписите на депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“, ГЕРБ и ДПС и ги прие със 164 гласа „за“. В началото на октомври поправките не успяха да съберат нужните 180 гласа и това наложи да се прави втори опит след два месеца пауза. За да бъдат приети сега, са необходими три четения, които да съберат над 160 гласа. Следващото гласуване вероятно ще е на 15 декември.