„Кауфланд“ е толкова голям, че ако фалира, КТБ ще ни се стори пролетен бриз, заяви изпълнителният директор на компанията Михаил Петров
Тя посочи, че в България определено има нужда от доработване на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, така че всеки, който е облечен във власт, да носи и лична отговорност за това, което е направил. „Докато не въведем такива отговорности, нищо няма да постигнем“, каза още Драгийска.
„Ясно е, че всеки мрази големите – мразиш шефа си, мразиш банките, мразиш големите фирми. Но аз наистина не мога да разбера защо атаката започна срещу онези, които осигуряват храната, това е просто необяснимо“, коментира изпълнителният директор на „Кауфланд България“ Михаил Петров.
За рекордната глоба от над 75 млн. евро, наложена преди дни на „Кауфланд България“ от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Петров каза, че адвокатите вече са разгледали подробно решението, ще го атакуват в съда и „аз лично чакам с нетърпение да го разбием на пух и прах“, каза той. И се изрази за решението на антимонополната комисия така: „То е все едно футболист е отишъл пред празна врата и си е вкарал автогол“.
Попитан дали компанията има План Б, шефът на „Кауфланд България“ заяви, че няма такъв план. „Ние имаме кредити, имаме договори с доставчици, магазините ни не са под наем – сградите са наша собственост. Не си представяйте, че можем просто да си вдигнем чукалата и да си тръгнем. „Кауфланд“ е толкова голям, че ако фалира, КТБ ще ни се стори пролетен бриз“, добави Петров.
В отговор на въпрос за данък свръхпечалба шефът на „Кауфланд България“ каза, че сметките поне към момента показват, че печалбата на фирмата за последните години намалява, така че едва ли ще се стигне до такова облагане. Това нямало нищо общо с рекордната глоба, тъй като по нея все още няма плащане.
Идеята на тази промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, която вече мина на първо четене през парламента, е да се наложи извънреден данък от 33% за сумата от печалбата, която надвишава с 20% средната годишна печалба на компанията за последните пет години. В обхвата на промяната попадат телекомите, банките, застрахователите и обменните бюра . В първоначалния вариант текстовете се отнасяха и до „търговските вериги с над 10 обекта“, но във внесения в парламента и гласуван вече от депутатите текст това е заместено от „търговци на храни с над 5 млн. евро годишен оборот“.
„Това на практика засяга и повечето от нас, защото фирмите в нашия бранш имат такъв оборот“, каза по време на дискусията Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите. Той каза още, че „това е обявена война, която никой няма да спечели. Ние, производителите на храни сме малките колела на тази машина, която се завъртя, и ще пострадаме най-много от създалата се ситуация“.
„Големият бич са малките магазини – аз с очите си съм виждала това лято череши, произведени от мен, които съм продала по 1 евро на малък търговски обект, а виждам на тях табела с цена 2,40 евро“, каза по време на дискусията шефката на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева. Нейната практика показвала, че надценките, които големите търговски вериги слагат на нейната продукция, са между 10 и 15%. Колкото до обвиненията, че търговска верига искала пари от доставчиците си за амбалаж, даван им под наем, тя каза, че навсякъде по света практиката е производителят на плодове и зеленчуци да осигурява амбалажа за своя сметка и той да се калкулира в цената. „Когато доставяме плодове на стоковите борси в страната, ние също им даваме под наем амбалажа, но те не си правят труда да ни плащат този наем“, каза тя.
Източник: „24 часа“
