Спецпрокурори искат от Цацаров нова сграда и повече съдии

Магистратите се оплакват, че се претоварени

0
40
съдии
Апелативните спецсъдии скочиха срещу Лозан Панов.

Молят главният прокурор да реши проблемите на спецсъда

Прокурори от спецпрокуратурата и апелативната спецпрокуратура изпратиха обръщение към главния прокурор Сотир Цацаров, в което настояват за нова сграда, в която да работят, както и искат помощта му за решаването на кадровите проблеми на специализираните съдилища.

Ето целият текст на обръщението :

С настоящото обръщение ние – прокурорите в Специализирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура и административните ръководители на същите – отправяме към Вас искане за поставяне на обсъждане на въпроса за цялостната материално-техническа и кадрова обезпеченост на специализираните органи на съдебната власт, както и молба за съдействие в тази насока.

Мотивирани сме на първо място от дълбокото разбиране за това, което българското общество и гражданите очакват от нас, а именно – реални резултати  в борбата с организираната престъпност,  а вече и с  корупцията по високите етажи на властта. Осъзнаваме, че това няма как да се случи при липса на сътрудничество между институциите и органите на съдебната власт. За съжаление примери в тази насока не липсват през последните години особено вътре в съдебната власт. Считаме, че липсата на колегиални отношения както вътре в съдебната власт така и в контактите с правоохранителните органи и адвокатурата са един от основните проблеми за функциониране на наказателното правосъдие, и то основно в град София.

Старали сме се и ще се стараем да не допускаме такива грешки. Убедени сме и че проблемите на една структура на съдебната власт неизбежно рефлектират негативно върху друга и така върху авторитета на съдебната власт като цяло. От всичко това интерес има само престъпността, но не и гражданите на РБ и логично се създава чувство за несправедливост в нашето общество. Именно тази справедливост е длъжна да осигури на българските граждани съдебната власт и основно един независим и обективен съд. Няма обаче как да има такива очаквания от съд, който работи при ужасяващи материални условия и тежки кадрови проблеми. В немалка степен това касае и нас – прокурорите от СпП и АпСпП. В такива условия не работи нито един български съд, още повече такъв с национално значение. 

В същото време, резултатите от работата ни – на колегите съдии и нашата, срещат положителна оценка както в докладите по Механизма за сътрудничество и проверка, така и в Независимия анализ на прокуратурата. Настоящото наше становище е израз и на уважението, което изпитваме към съдийската професия и частност към колегите от СпНс и АпСпС, както и на разбирането, че техните огромни проблеми рефлектират неизбежно върху нашата работа, а оттам и цялостното остро усещане за несправедливост в българското общество.                

Със ЗИДНПК (ДВ, бр. 63/04.08.2017г.), в сила на 05.11.2017 г., за пореден път от създаването на специализираните органи на съдебната власт, компетентността им допълнително се разшири, като към момента кръгът от дела, които се разглеждат от тях предопределят възловото им място в органите на съдебната власт. Благодарение предприетите действия от страна на ръководството на ПРБ и в частност на Главния прокурор и Прокурорската колегия на ВСС навременно се предприемат действия за увеличаване състава на магистратите и съдебните служители, както и за осигуряване на нормалния работен процес с необходимия сграден фонд и съответните материално-технически ресурси.

Не така обаче стои въпросът по отношение на Специализирания наказателен съд и Апелативният специализиран наказателен съд. Към момента работещите в специализираните органи магистрати и съдебни служители се помещават в една и съща сграда, която освен от тях се използва също и от служителите и администрацията на Държавната комисия по сигурността на информацията. Въпреки напълно усвоената площ на сградата, нейният капацитет многократно е превишен. Към момента, без каквото и да е преувеличение, крайно лошите материално-битови условия създават предпоставки за неспазване дори на минималните изисквания към здравословните и безопасни условия на труд.

Сградата /като площ и вътрешно разположение/ е била адекватна за първоначалното свое предназначение, но това положение отдавна е отминало. В момента тя е напълно несъответна на обема на работа на специализираните съдилища и прокуратури. Площта на кабинетите на магистратите не съответства на нормативноустановените изисквания към квадратурата и разполагаемото работно пространство. Към момента Специализираният наказателен съд и Апелативният специализиран наказателен съд провеждат открити съдебни заседания в четири зали. Особеностите на делата по обвинения за организирани престъпни групи поставят специфични изисквания към капацитета на съдебната зала. Това са дела с голям брой подсъдими, явяващи се често с повече от един защитник, и с множество други участници в процеса. Описаните четири зали са и единствено възможните да бъдат обособени като такива, тъй като сградата, както беше изтъкнато и по-горе, не разполага с неусвоени към момента пространства. Архитектурата й не позволява значително преустройство, а дори и такова да може да бъде реализирано, предприемането му е неоправдано от гледна точка на ефекта, който би имало поради неминуемото преустановяване на работния процес до завършването му. Така два съда /първоинстанционен и въззвивен/ разполагат със зали, които отдавна са недостатъчни за съдебните заседания при подсъдността до 05.11.2017 г., а след това и в бъдеще, опасността от пълно блокиране на съдебните заседания е напълно реална.

Наред с проблемите по сградния фонд и материалната осигуреност, налице е и необезпечаване с необходимия кадрови състав  /магистрати и съдебни служители в СпНС и АпСпНС/. Към датата на влизане в сила на измененията на процесуалния закон в СпНС са налице 18 заети щатни длъжности за съдии. Очевидно не се очаква скорошно решение по отношение на щатната численост. Мнението ни е, че подобен подход не държи сметка за негативния ефект, който би имал не само върху дейността на СпНС, но и върху цялостната дейност на специализираните органи  и обществените очаквания към работата им.

Както се посочи, делата от компетентността на СпС и СП, разкриват редица особености. На първо място, това е големия брой случаи на нужда от съдебен контрол в рамките на досъдебното производство. Ключов за повдигането и доказването на обвинението се явява периодът по провеждане на мащабни специализирани операции, преди или след които на съда се предоставят огромен по обем брой искания за разрешаване, съответно за одобряване, на извършените действия по разследване /в почти всички случаи десетки дневно/.

На второ място, на база годишна статистика СП е прокуратурата с най-голям брой задържани лица в страната. Наред с това обаче, важно е да се отчетат и данните от статистиката само за СП, които собствено показват, че броят задържани лица за 2016 г. е нараснал почти 3,5 пъти в сравнение с предходните отчетни периоди. Това естествено води и до множество съдебни производства, свързани с вземането и контрола по отношение на най-тежката мярка за неотклонение. На следващо място, националната значимост на СпНС и в частност екстериториалната му компетентност, налага нерядко съдиите да бъдат продължително командировани за извършване на разпити пред съдия или изнесени съдебни заседания в страната.

Всичко това идва да покаже, че наред с рутинната дейност по разглеждане на пренесените в съдебна фаза  наказателни производства, съдиите от СпНС извършват и дейност, която макар и свойствена за всеки първоинстанционен съд, в този случай е в безпрецедентен обем. Това довежда в нередки случай до създаване на условия за поставяне под съмнение ефективното извършване на разследване, тъй като евентуално забавеното издаване на разрешение за извършване на принудителни дейсгранични престъпления и по линията на международното правно сътрудничество СП кореспондира с чуждестранни партньори.  В тези случаи забавянията рефлектират крайно негативно. Поради  наличието на крайно недостатъчен брой съдебни зали, заседанията по делата/ в които естествено участваме и ние като страна/  са с продължителност почти до и след полунощ – обстоятелство, което е недопустимо според стандартите на ЕСПЧ. И това не е изключение, а редовна практика, породена от описаните кадрови и битови затруднения на съда. Често пъти при внесено искане за вземане на първоначална МНО „задържане под стража” или „домашен арест”, дори и при оставащо достатъчно време от 72-часовия срок за произнасяне на съда по същото и с нищо неналаганото спешно произнасяне, съдът е принуден да се произнесе дори и след работно време, единствено поради обстоятелството, че за следващия ден или денят след него не са налице свободни съдебни зали.

               УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

Настоящото обръщение към Вас, цели да изрази призив ЗА СЪДЕЙСТВИЕ  на подписалите го магистрати и изпитваната несигурност към бъдещата дейност на специализираните органи на съдебната власт. Макар и осъществяващи различна дейност: прокуратурата – по повдигане и поддържане на обвинение и надзор за законност, а съдът – по правораздаване, и двата органа като част от единната съдебна власт преследват едни и същи цели, а именно защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Разгледани пред призмата на наказателните дела, тези основни цели се изразяват в стремежа към разкриване на обективната истина, към предоставяне на бързо, качествено, ефективно и справедливо правосъдие.

С оглед гореизложено, Ви апелираме за съдействие от Ваша страна, от страна на ВСС и министъра на правосъдието г-жа Цецка Цачева, за обсъждане и решаване в рамките на законовите възможности по поставените нетърпящи отлагане проблеми.твия по разследването – макар и обосновано от обективна невъзможност, каквато е прекомерната натовареност – не е в държавен и обществен интерес.

Не може да бъде пропуснато и обстоятелството, че по делата за трансгранични престъпления и по линията на международното правно сътрудничество СП кореспондира с чуждестранни партньори.  В тези случаи забавянията рефлектират крайно негативно. Поради  наличието на крайно недостатъчен брой съдебни зали, заседанията по делата/ в които естествено участваме и ние като страна/  са с продължителност почти до и след полунощ – обстоятелство, което е недопустимо според стандартите на ЕСПЧ. И това не е изключение, а редовна практика, породена от описаните кадрови и битови затруднения на съда. Често пъти при внесено искане за вземане на първоначална МНО „задържане под стража” или „домашен арест”, дори и при оставащо достатъчно време от 72-часовия срок за произнасяне на съда по същото и с нищо неналаганото спешно произнасяне, съдът е принуден да се произнесе дори и след работно време, единствено поради обстоятелството, че за следващия ден или денят след него не са налице свободни съдебни зали.

            С оглед гореизложено, Ви апелираме за съдействие от Ваша страна, от страна на ВСС и министъра на правосъдието г-жа Цецка Цачева, за обсъждане и решаване в рамките на законовите възможности по поставените нетърпящи отлагане проблеми.