А това вече е сериозен негативен сигнал по отношение на устойчивостта на публичните финанси и доверието във фискалната политика, казва шефът на БНБ в интервю за БТА
– Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обяви по време на форума край на политиката за определяне на траекторията на лихвените нива и заяви, че това вече ще се решава на база нови и подобрени методи за анализи на всяка среща на Управителния съвет на институцията. Какво стои зад новия поглед върху икономическите оценки и прогнози?
– Мисля, че това е напълно естествена реакция на променената среда, в която работят централните банки. През последните години световната икономика стана значително по-трудна за прогнозиране. Геополитическите конфликти, търговските напрежения, енергийните шокове, промените във веригите на доставки – всичко това създава много повече несигурност, отколкото бяхме свикнали да виждаме преди. В такава среда традиционните модели имат по-кратък хоризонт на надеждност. Затова навлизаме в период, в който решенията по паричната политика все повече ще се вземат според текущите данни и развитието на риска, а все по-малко чрез предварително зададена траектория.
– България вече шест месеца е в еврозоната. Как оценявате изминалия етап икономически и организационно. Повечето банки от Първа група обявиха, че ще продължат да обменят левове за евро без такса и след 1 юли. Какъв е вашият коментар?
– Оценката ни е положителна и бих казал – напълно заслужено положителна. Преходът протича спокойно и много добре организирано. Това е резултат от сериозна подготовка, която БНБ и банковият сектор извършваха дълго време. Първите икономически ефекти също вече започват да се виждат. Наблюдаваме засилен интерес от инвеститори, по-добри перспективи пред капиталовия пазар и като цяло по-добро позициониране на България от гледна точка на достъпа до финансиране. Фактът, че банките продължават безплатния обмен и след 1 юли, показва, че процесът протича спокойно и с високо ниво на доверие.
Но винаги съм подчертавал, че самото членство не генерира автоматично всички ползи. Оттук нататък решаващо значение ще има националната политика – доколко ще успеем да подобрим инвестиционната среда и да стабилизираме публичните финанси.
– БНБ обяви в края на миналата седмица икономическите си прогнози, предвиждащи по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация. Ако тя се запази, какво означава това за държавния бюджет, който също беше анонсиран преди дни от Министерството на финансите. Как това изглежда на фона на започналата процедура срещу България за свръхдефицит?
– Тук е важно да разграничим няколко различни въпроса. Макроикономическата прогноза, която публикувахме, сама по себе си не затруднява бюджетната политика. Тя просто отразява една по-неблагоприятна външна среда, която в момента засяга почти всички европейски икономики, както и някои вътрешни дисбаланси, които вече съществуват. Що се отнася до публичните финанси, проблемът очевидно не започва с настоящия бюджет. Негативната тенденция се развива вече няколко години – бих казал още от периода след 2020 година – и е резултат от последователно натрупване при различни управления.
Независимо как оценяваме причините, по-важното е, че предложеният бюджет за 2026 година засега не показва обръщане на тази тенденция. Напротив – в сегашния си вид той по-скоро показва нейното задълбочаване. А това вече е сериозен негативен сигнал по отношение на устойчивостта на публичните финанси и доверието във фискалната политика. При вече започнала процедура по свръхдефицит подобни сигнали неизбежно придобиват още по-голяма тежест.
– Какво се случва с процедурата по приемането на дизайна на първата българска възпоменатела евромонета, посветена на българската азбука?
– Позицията ни тук остава същата. До приключването на процедурата няма да правим допълнителни коментари по темата. Това, което мога категорично да кажа, е, че БНБ е изпълнила всички свои действия по този процес при пълно спазване на правните и процедурните изисквания.
