Няма как прокуратурата да е отказала да изслуша обвиняемия Колев, преди 11-ти декември – петият ден от задържането му, когато делото е в съда !
Интервю на Тодор Александров
– Адвокат Димитров, как ще коментирате скандала между прокуратурата и ГДБОП по разследването на парите за магистрала „Хемус“ ?
– Здравейте, благодаря, че се свързахте с мен ! Трудно е да коментирам правно издържано скандала между прокуратурата и МВР относно разследването на парите за магистрала “Хемус“. Това е защото на този етап никой освен органите по разследването и съдът не е запознат с действителните факти по делото, със събраните писмени и гласни доказателства.
Но ако трябва да го коментирам на база медийни изявления от лицата, пряко замесени в скандала, което не е съвсем професионално, бих казал, че цялото българско общество е замесено в постановка, която наподобява сюжет на филм.
Следейки изказванията на министър Рашков, се сетих за филма “Под прикритие“, и съдебния процес, в който на съд беше изправен Джаро, а инспектор Попов присъстваше в съдебната зала. Тогава мои приятели коментираха във фейсбук, че ако някой иска да научи какво никога не става в реалния съдебен процес, трябва да гледа този филм.
Нещо подобно се случва и момента, с тази разлика, че не е филм, а реалност.
Не се наемам да отговоря обаче дали е тъжна или комична реалност. Казвам това предвид първоначалните изказвания на министър Рашков. Вероятно помните, че той първо заяви, че парите за магистрала “Хемус“, 18 милиона, са изтеглени от банка в чували от клошар.
Нещо повече, след тегленето на парите, клошарят бил умрял, а името на банката не бе споменато. Разбира се, малцина си зададоха въпроса как така клошар без сметка в банка е изтеглил парите, как ги е превозвал – с ТИР или с голям ван. Разбира се, тази налудна теза скоро бе забравена и се появи по-реалистична такава.
– Да, но впоследствие беше задържан бившият данъчен служител Колев, като краен получател на парите, за който се появи информация, че е искал да даде обяснения, но от прокуратурата му е отказана възможността за такива…
– Точно така, благодаря, че ме прекъснахте ! Тук пак е трудно да коментирам, но ще го направя с уговорката, че го правя на база информация в медиите. Не зная дали задържаният Колев е бил свързан с починалия клошар и дали става въпрос за същите пари, но около задържането му ни се прожектира втора серия на филма, споменат по-горе.
– Защо мислите така? Едва ли е толкова комично…
– Прав сте, аз много се надявам в действителност да не е толкова комично, но това, което достига до нас дори не е филм, а истинска трагикомедия. Трагикомични са и изявленията, че прокуратурата е отказвала да разследва обвиняемия или по-точно, че е отказала да го разпита, а видите ли, той много искал да говори.
Няма нужда да си юрист, за да анализираш фактите и да си отговориш на въпроса вярно ли е това? А какви са фактите? Те са следните: Колев е задържан на 6-ти декември. Ден след това 7-ми декември му е повдигнато обвинение, а наблюдаващ прокурор е постановил задържането му, което може да е за срок до 72 часа. След това прокурорът е поискал от съда да постанови постоянно задържане, като последният незабавно е насрочил заседание.
Така съдебното заседание за вземане на най-тежката мярка за неотклонение на обвиняемия Колев, по искане на прокурора, е било на 9-ти декември – само три дни след задържането. Съдът не е уважил искането на прокуратурата за вземане на най-тежката мярка и е постановил по-лека такава – домашен арест. Разбира се всяка страна по делото може да обжалва постановената мярка пред по-горния съд. Терминът на прокурорското обжалване е протестиране, който срок е три дневен….
– Извинявайте адвокат Димитров, но не се ли получава така, че срокът за обжалване не е изтекъл ?
– Много правилно разсъждавате. Към момента вече е изтекъл, но това е станало преди 1-2 дни, като не е бил изтекъл към момента на брифинга на ГДБОП. Аз не знам дали прокурорът е протестирал, но ако го е направил, това означава, че делото още е в съда. Но и да не го е протестирал, то делото пак е в съда, защото срокът за обжалване и протестиране е тъкмо изтекъл, а за връщането му на разследващите е нужно известно технологично време от около една седмица.
– А кога според Вас прокуратурата е отказала да разпита обвиняемия Колев и вярно ли е, че е препятствала разследването ?
– Това е прекрасен въпрос, за който Ви благодаря! Личи Ви, че имате опит по съдебните зали. Мисля, че вече разбирате защо твърдя, че гледаме една трагикомедия, с актьори висши полицаи и министър! При обективните факти задържане на лице на 6-ти декември, съдебно производство по вземане на мярка за неотклонение задържане под стража (съдебно заседание) на 9-ти декември, и срок на протестиране на определението на съда пред по-горен съд от три дни, които изтичат на 12-ти декември просто НЯМА как – запишете това с дебели букви – няма как прокуратурата да е отказала да изслуша обвиняемия, преди 11-ти декември – петият ден от задържането му, когато делото е в съда!
Даже в трагикомедиите постановките са по-реалистични. Но да не се отклонявам от темата. И така има още нещо много интересно. Ако е вярно казаното от служителите на ГДБОП, че обвиняемият е искал да говори, а прокуратурата му пречела, се поставя въпросът кой му е пречил да говори пред съда в делото по мярката за неотклонение на 9-ти декември – три дни след задържането?
Уточнявам, че аз не съм бил на делото и не знам дали и какво е говорил, а само коментирам изявленията на ГДБОП, че прокуратурата е парализирала разследването с отказа си да изслуша Колев.
Обърнете внимание на още един въпрос – как така прокуратурата препятства разследването и бездейства, след като на втория ден е поискала от съда постоянно задържане на обвиненото лице, а съдът не го задържал ?
Ако обаче се опитваме да накиснем някой и да намерим виновна институция, то по-логично е да се твърди, че съдът препятства разследването защото не е постановил задържане под стража, а домашен арест !
– Искате да кажете, че публичните изявления на МВР на пресконференцията са лъжа?
– Искам да кажа много неща, но няма да го направя, защото всеки, който може да чете и поне малко разбира смисъла на прочетеното, ще разбере, че дори прокуратурата да е отказала разпит на обвиняемия по негово искане, това е съвсем нормално тъй като делото му е било в съда.
И трето, но много важно, ако действително обвиняемият е искал да говори, е можел да го направи при повдигането на обвинението му и привличането му като обвиняем. Със сигурност му е предоставена възможност да го стори при повдигането на обвинението му на 7-ми декември, като е изготвен протокол за разпит.
Винаги при повдигане на обвинение, по закон, се провежда разпит на обвиняемия в присъствието на неговия адвокат. Право на обвиняемия е да откаже да дава обяснение. Както казахме по-горе, можел е да говори и пред съда на 9-ти декември при делото му за задържане под стража. А какво се получи – на 11-ти декември имаше брифинг на МВР, че му е отказан разпит преди тази дата…
– Появиха се твърдения, че със задържания Колев е трябвало да бъде сключено извънсъдебно споразумение и той е щял да разкаже за получателите на парите. Възможно ли е да се сключи извънсъдебно споразумение в досъдебно производство ?
– Наказателно-процесуалният кодекс е уредил въпросите на споразумението в досъдебното производство. Той предвижда, че след приключване на разследването, което може да стане след месеци, а по-сложни дела след години, по предложение на прокурора или на защитника може да бъде изготвено споразумение между тях за решаване на делото. Моля да обърнете внимание на термина “изготвяне“, а не “сключване” на споразумение.
Такова споразумение не се допуска за тежки умишлени престъпления. Ако с престъплението са причинени вреди, то е допустимо само ако вредите са възстановени. В случая, ако има вреди за 56 милиона лева, не зная как те ще бъдат възстановени.
Важно е да се знае, че споразумението се одобрява от съда. Тоест само съдът се произнася по този въпрос. Никой друг. Съдът го одобрява или отказва да го одобри. Причина за отказ да го одобри е например уговорено прекалено благоприятно за обвиняемия наказание от защитата и прокурора. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Обаче е възможно, и често се прави в практиката, когато вината е доказана и още при задържането е ясно, че няма “измъкване“, обвиняемият може да заяви, че се признава за виновен и иска да сключи споразумение с прокуратурата. В конкретния случай от задържането на 06.12.2021 г. до брифинга на МВР на 11.12.2021 г., когато бе заявено, че прокуратурата отказва разследване, са минали само 5 /пет/ дни и реално няма как да се подготви споразумение.
Това разбира се важи за действителния, а не за космическия съдебен процес, който съществува в нечии милиционерски представи. Като казах космически, вметвам, че до момента действително скоростта, с която се развива това производство е космическа.
– А какво мислите за информацията, че има устно споразумение между прокурора и Колев за това той да разкрие схемата и да не получи обвинение?
– Такъв тип споразумения българското наказателно право не допуска. Това значи, че те нямат легална опора у нас, за разлика от филмите и в наказателното право на САЩ. Това обаче, че законът не допуска споразумения от типа “информация срещу свобода“ съвсем не означава, че не са правени такива. В моята практика и в практиката на колеги, с които общувам, а те не са малко, не съм чул да са правили такова нещо.
– Нормално ли е, според вас, прокурори да ходят при задържан под домашен арест „на крака“ в сградата на ГДБОП ?
– И такова нещо аз не съм видял и не съм чул да е се е случвало. Нормалната практика е обвиняемият да се разпитва от разследващ полицай в районното управление. В редки случаи разследващият ходи в ареста с адвокат на обвиняемия. Има и случаи, в които прокурорът извършва разпити, ако прецени за нужно. Все пак прокурорът е господар на досъдебното производство, а разследващите са му подчинени.
Когато прокурор реши да разпита задържан обвиняем, той разпорежда да се доведе от съдебна охрана в кабинета му, за да го разпита. Следователно не е нормално, но не е и съвсем изключено прокурор да отиде “на крака“ в ГДБОП, както казвате, но това е екзотична рядкост, а не практика. Самият факт, че в този случай прокурор е отишъл да разпитва някой някъде не говори за отказ от разследване и стремеж към миниране и проваляне на собствено разследване с изключително значение и медиен интерес.
– Нормално ли е директорът на ГДБОП да заплашва прокурори със затвор ?
– До момента и такова нещо не бях чувал да е ставало. Тук обективността изисква да кажем, че министър Рашков е прав, че по-скоро е възможно прокурор да заплашва полицай, отколкото обратното. Това е защото прокурорът ръководи разследването, той го наблюдава, той поддържа и доказва обвинението пред съд.
Разследващите са маши в ръцете на прокурора и безропотни изпълнителни на разпорежданията му. Практиката, включително и моята, познава груби отношения на прокурори към разследващи и адвокати, както и съм имал съмнения, и основания за прокурорски произвол.
Поради това не веднъж съм пускал жалби срещу прокурори до всички институции, включително до Върховна касационна прокуратура за вземане под специален надзор на определени разследвания поради съмнения на пострадалите лица от прокурорски чадър над обвиняеми. Тоест водил съм битки с прокуратурата, но това е ставало в съдебни зали, а не с интервюта по медиите.
От известно време обаче стават много по-ненормални неща, като например изявлението на доц. Рашков, който е преподавател по наказателно право, като един от участниците в скандала, че клошар е изтеглил милионите за магистралата и съвсем случайно веднага след това умрял. Предвид това, на въпроса Ви отговарям, че не е нормално, но вече нищо не би ме изненадало !
