БСП е на път да се удави в политическа ненужност

0
1088
Снимка: архив

Историческа загуба на столетницата след 6 г. управление на Нинова

Цветан Фиков, bgreporter.info

Партията която при първото си явяване на избори през август 1919 година БКП и получава 18% от гласовете и 47 места в парламента, днес бележи историческа загуба и реализира най-ниският си резултат от създаването си и получава едва 27 места.

Партията на Благоев, сега ръководена от Нинова, шест години така и не успя да надвие над Борисов и ГЕРБ. През всичкото това време, Нинова се криеше уютно в джоба на панталоните на Радев и победата му над кандидата на ГЕРБ през 2017. Лидерката отказваше да подаде оставка независимо от загубите, които търпеше партията ѝ. През тези години Нинова сочеше с пръст „Дондуков 2“, като доказателство, че победата над ГЕРБ е въпрос на време.

Ръководството на БСП отказваше да осъзнае, че подобно поведение в политиката неминуемо отваря политически вакуум за нови играчи – алтернатива.

Слави и партиите на протеста, гледаха на БСП в два парламента, повече като на “резервна гума”, вместо като алтернатива и партньор. Всеки опит на БСП да се сложи в позиция на част от промяната, протеста и алтернативата срещаше подводните политически рифове. Последното с което БСП доказа, че не е последователна, бе внезапния отказ да подкрепи правителство на Трифонов, заради разгорял се скандал за плагиатство. Ръководството на червените намери най-нелепия формално морален повод да се извърти на 180 градуса и да подкопае ново-появилата се “алтернатива” в лицето на ИТН.

След поредица от непоследователни ходове от страна на БСП, тя естествено бе загърбена и от протежето си за президент Радев, който също си намери по-симпатична обществена алтернатива в лицето на “Продължаваме промяната”.

Това не беше отново предвидено от Нинова и щаба на БСП. Тъкмо, когато бяха направили всичко възможно да дискредитират, провалят на кабинета на ИТН, което отново би им подсигурило 2-рото място и алиби за възход на партията, се появи нова “алтернатива” в лицето на Кирил Петков проектиран директно от Радев. От същия Румен Радев, който Нинова инсталира в президентството в още в началото на мандата си като председател на БСП.

Изводът за БСП в тази ситуация е само един: когато губиш, значи не си припознат за алтернатива и е нужно да си тръгнеш.

Нинова обаче винаги намираше „месианско оправдание“ да остане.

Веднъж Нинова дори почти подаде оставка – за един ден, но после загуби желание.

Да подадеш оставка и да дадеш шанс на ново лице да, бъде припознато, като алтернатива на статуквото, е най-нормалното и логично поведение на един лидер с което би заслужил уважение дори във вътрешната опозиция. Би дал шанс на партията си, да се изправи и продължи напред.

БСП обаче е в капанът на едноличното управление на борда на директорите на Нинова. Те спускат и определят листите, мотивират или демотивират районите в една кампания. Те са тези, които редят десантчици-парашутисти начело в листите. Този подход на вътрешни битки и конфликти, на липса на последователност и отговорност за загубите беляза целия мандат на Нинова и резултата не закъсня.

Избирателите си намериха алтернатива извън БСП, а структурите бяха тотално демотивирани да работят за Ниновите водачи по места.

Социологически закон е, че при ниска активност винаги печелят партиите с най-твърди и сплотени ядра. Тази съкрушителна загуба, при рекордно ниска избирателна активност, прави трагедията за БСП на Нинова пълна.

За БСП това ядро на тези избори се оказа 200000 гласа.

И тези оскъдни гласове не са резултат от Ковид, “международно положение” или някакъв друг проблем извън БСП с който ще се оправдава лидерката. Не, тук става въпрос за тежък проблем именно в “главата” на БСП, ако трябва да направим аналог с това от къде се “вмирисва рибата”. Тези факти би трябвало да подскажат на всяко едно ръководство, дори на частна фирма, на каквото вече прилича БСП, че е време да освободят бюрата и да предадат ключа на охраната на излизане от сградата.

Партията, която преди 100 години е забранявана и гонена, но обичана от хората, днес е на път да изпадне зад борда се удави в политическата си ненужност.