Как унищожиха въшките, когато родителите на „протестърите“ бяха на власт, и миеха ли си яйцата селяните

0
329
Снимка: фейсбук

На злобата на „протестърите“, президента и социалистите отвърнете с усмивка от „старите ленти“

коалиция
Александър Йорданов
Александър Йорданов, фейсбук
НЕУДОБНИ ДУМИ: ПРЕЗ ЯНУАРИ С МИСЪЛ ЗА ПЪРВИ АПРИЛ И СЛЕД ТОВА
Социалистите се канят да управляват. Голям мерак имат. Но е ясно, че сами не могат да стигнат до властта. Необходима им е подкрепа. И е важно да е „протестърска“. Новогодишната реч на президента бе такава подкрепа. Но има и добра новина, и тя е, че добрите и разумни хора в България ще направят всичко възможно БСП да не дойде на власт – нито предкулисно, нито задкулисно ( с някакво „експертно правителство“ от типа „кърпи кожух“).
БСП не трябва да идва на власт нито сама, нито с очертаващите се като нейни патерици стари и нови политически шмекери. Това е задачата, която ние, българските граждани, ще трябва да решим на предстоящите през пролетта парламентарни избори.
Всъщност добрите хора разчетоха вярно и навреме лошия сценарий за България, подготвян ни от БСП и от президента, затова и не участваха в протестърските отровни хепънинги. До парламентарните избори остават 85 дни, при условие че президентът удържи на думата си и те се проведат на 28 март, т.е. в навечерието на 1 април – официалният празник на Българската социалистическа партия, денят на големия майтап, на шегата.
Предизборната кампания отдавна е в ход. Депутатите социалисти постоянно губеха времето на парламента с вотове на недоверие, с иди ми, дойди ми от пленарната зала. Отвън пък целокупното протестърство се вихреше по комунистически. Няколко „народни въстания“ се вдигнаха и… постигнаха едно голямо нищо. Но пък поне стана ясно, че към парламента са се запътили странни хора, бабикяни същи. Явно на тях ще разчита БСП за властта.
Какво трябва да направят добрите хора през оставащите до изборите дни? Абсолютно нищо не трябва да правят. Нека използват това време за здравословен смях.
Те виждат, че от „протестъри“ , президент и социалисти извира злоба и омраза.
Нека им отвърнат с усмивка от „старите ленти“. Затова и аз днес се посмях с лозунгите от времето, когато на власт бяха родителите на мнозина от днешните „протестъри“ и социалисти. За младите е хубаво да знаят, че това беше времето когато комунистите обявиха, че „въшката е най-опасен враг на Родината.“ И призоваха: „Унищожавайте я!“ Но как, питаха се тогава с недоумение хората? И червената партия им отваряше очите:
Мечката се мие, чисти
в потоците сребристи.
Има ли за тебе пречка,
да постъпваш като мечка.
Но къде живее мецана? Тя живее в планината, при „партизаните“. Затова и планината, както гласеше един лозунг от онова време, е естествен извор на… „прогресивни идеи“. Много актуален „протестърски“ лозунг. Особено за „зелените“.
При управлението на бащите и дедите на днешните социалисти и на мнозина от днешните „протестъри“, лозунгите бяха навсякъде. Отиваш например да си платиш сметката за вода и те посреща табела: „На партията – вярност, на народа – чиста вода.“ Така ще бъде и сега, ако се случи най-лошото на предстоящите избори.
Велик бе и лозунгът: „Да живее българо-съветската дружба между народите!“. Но имаше и по-велик от него: „Да живее международното положение!“
Не оставаше в ония „славни години“ без политическа роля и родното кебапче, същото, което в началото на демокрацията от БСП раздаваха безплатно на своя електорат преди избори: „Всяко кебапче – куршум в сражението срещу световния империализъм!“ В наши дни „протестърите“ се задоволяваха само с яйца и вмирисани рибки.
През 1969 година светлинен надпис бе озарил небето над столицата:
„25 години народна власт – 25 години цирк“
И за да няма недоразумение специален плакат уточняваше: „20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!“. Вероятно такава „народна власт“ си представя българският президент днес: „плодотворна размяна на циркови номера“. Впрочем, част от репертоара вече гледахме на площада през миналата година. СССР го няма, но президентът ни е тук, така че и през новата година ще има цирк. И боклук.
Някога, когато на власт бяха родителите на днешните социалисти и на мнозина от днешните „протестъри“, ни шашваха със загадъчни послания. Като това например: „28 април – празник на улица „Първомайска“!? Но нима не бе и такава загадка меракът протестърски за предсрочни избори? Голямо напиняне бе изборите да не са на 1 май, а на 28 април, т.е. да са предсрочни.
Но кое време стана? Христос се роди, нова година дойде, а предсрочните избори никакви ги няма. Домъчня ми чак за тях. И оставки няма, нито на Гешев, нито на Борисов. Лошо свършена работа, другари „протестъри“! Лошо. А за служебно правителство направо не остана време. Но имат „оправдание“ социалистите, президентът и „протестърите“ – попаднахме в гадно коронавирусно време.
Ще пукне пролет. Също като някога, когато един призив редовно ни стряскаше:
„Граждани, гответе се за отпадъци!“
Така родителите на днешните социалисти и на мнозина от днешните „протестъри“ ни призоваваха за участие в акция за събиране на вторични суровини. Впрочем миналата година „протестърите“ наши изхвърляха вторичните суровини направо на улицата и площада. Но след тях добри хора почистваха. И не протестираха.
Дойдоха и ваксините. И пламна полемика: каква ваксина да си изберем. В ония червени години такива дискусии нямаше, защото бе ясно: „Съветските болни – най-здравите болни в света!“ Но сетне, при демокрацията, комунистите станаха капиталисти, че и олигарси дори. Та ни припомниха тяхното верую: „При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е точно обратното.“ Тази мисъл е толкова обратна на обратното, че чак свят ми се завива от нея. Възприемам я като текст от Истанбулската конвенция.
Коледно време е, но аз вече си мисля за Великден, за Възкресение Христово. Спомням си времето, когато партията на тези, които се стягат да дойдат на власт напролет, загрижено питаше: „Селянино, изми ли си яйцата?“ Защото гражданите се бяха научили само измити яйца да купуват и боядисват. И селяните също се научиха и дори рапортуваха пред партията, че не само са си измили яйцата, но и нормата са увеличили. Затова и тя, партията майка и баща на днешните социалисти и на мнозина от днешните „протестъри“, вече мислеше отговорно и за отбраната на страната:
„Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу агресорите!“
Работещите в птицефермите знаеха за какво работят. Дори в консервната фабрика в Пазарджик работниците бяха готови за подвиг:„Всеки буркан компот – юмрук в лицето на империализма!“
Сега е друго време. Само президентът ни, по стар комунистически навик, издига заканително „буркан компот“, а новогодишната му реч прозвуча като „Интернационала“ в „протестърско“ изпълнение. Но пък той е ясен. До края на мандата му остават, има няма 380 дни. Ако ви изглеждат много, сами си представете една хубава пролет без власт на БСП и хубаво дълго лято без коронавирус. Представете си и приятната златна есен, която ни очаква през новата година и ще видите, колко неусетно ще минат тия пусти 380 дни. Ще минат, няма къде да ходят.