Не понасям цинизма на децата на довчерашната комунистическа номенклатура

0
316
Улиците на Брюксел са пусти. Снимки: авторът

Подписката на Радан Кънев в европарламента не е „звяр или риба“, а най-обикновен донос и клевета срещу България

Александър Йорданов

Александър Йорданов, фейсбук

Вчера /неделя – бел. ред./ поднесох цветя на мемориала на жертвите на комунистическия терор в България. Организаторите на възпоменанието ми дадоха думата и върнах спомена за трагедията, която е преживял нашият народ, след окупацията на държавата ни от враждебната съветска армия и идването на власт на престъпната Българска комунистическа партия.

Говорих гневно, защото не мога да понасям цинизма на децата на довчерашната комунистическа номенклатура, които по време на престъпния режим на техните бащи и майки, са ползвали благините „под крилото на партията“, която родителите им са крепяли на власт, а днес искат да ги приемем за либерали, зелени и демократи. Че и за социалисти дори. Те именно и олигарсите, на които днес са се подложили – до един обвързани с Русия и алчни за власт и грабеж, са инициаторите на левоекстремисткия метеж, на който сме свидетели вече близо 2 месеца.

Външният му израз са ковчезите и агресията, палатките и нон-стоп лоченето на бира, вандалщината срещу жени и деца, както и демонстрираната наглост и простащина в лозунги и в действие.

Всички те, млади или стари, не са демократи. Не са десни

и няма как да бъдат такива, защото левичарството при тях е поколенчески кръвен синдром. Те могат да бъдат и са леви, либерали, зелени или цветни като дъгата. Те са червени, но не и демократи. Медийното ченгесарско и олигархично задкулисие у нас от много време прави усилия да ги представи за десни, за „градска десница“. Не са десни, а битието им на „градски“ хора за мнозина от тях е спорно. Затова пък червената нишка към Москва е безспорна – също фамилна традиция. Говоря за идейните подбудители на метежа.

В словото си обърнах внимание, че поведението на президента Румен Радев от момента на избирането му е поведение на държавник, поставил се в услуга на чужда държава – на антиевропейска Русия. Такова е било в историята ни поведението на комунистите. Всичките им метежи срещу българската държава са финансирани от Москва. А след 9.09.1944 г. техният антибългаризъм и антидемократизъм стават официална политика. Десетки хиляди достойни и невинни българи са избити от тях. Това е бил елитът на българската държава. А родителите на много от тези, които днес се изживяват като „протестъри“, са крепяли престъпния комунистически режим. Отвратителна история. А това, че днес припознаха олигарси-крадци за свои другари, че говорят едно и също заедно с Нинова, Манолова, Костадинов, Трифонов, Петков и други подобни ненагледни образи, сваля напълно маските от лицата им.

Но всичко това бе вчера, а днес в 09:00 ч. бях на работното си място в Брюксел. Ваканцията на евродепутатите е съкратена. Влизането в Белгия не е лесно, защото два български района – Югозападен и Североизточен са поставени от белгийското правителство в т.нар. Червена зона. Това означава, че е необходимо при влизане в тази страна да се попълни специален здравен формуляр, който се изисква при паспортната проверка на летището и следва ограничаване на контактите чрез препоръчителна 14-дневна карантина, както и задължителен ПСР тест за коронавирус. Това в Брюксел става с предварително записване на час.

Истината е, че в Белгия заразените от китайския вирус-убиец са 81 936, а починалите – 9 992. Само през вчерашния ден, неделя, новозаразените са 468. Има и четирима починали. Затова и по улиците на столицата няма да видите хора без маски. Предпазната дисциплина е повсеместна, включително са разредени спирките на градския транспорт. В Белгия мангъровщината се смята за провокация срещу гражданите и държавата. Улиците са пусти (снимката е от 11:00 ч.).

Първият работен ден ми поднесе неприятна изненада. Прочетох т.нар. искане на колегата Радан Кънев за пленарен дебат за „институционалната криза в България“. Това е една изключително антибългарска, подла и недостойна инициатива.Защото

мотивите на Кънев съдържат неистини, лъжи и клевети.

Разбрах, че той, „десният“, е намерил съмишленици в акцията си срещу България главно в парламентарните групи на социалистите и зелените. Първа негова дружка в позорното деяние е Елена Йончева, както и евродепутатите социалисти Иво Христов, Петър Витанов и Цветелина Пенкова. Това са българските евродепутати, подкрепили Кънев. От общо 705 евродепутати той е успял, при това с активната помощ на Йончева, да осигури подписите на още 50 евродепутати, или общо 7,8% от състава на парламента.

Но с кои още се е сдушил бившият председател на „Демократи за силна България“? Това са 25 социалисти и 22-ма от левичарската група на зелените. В списъка е и добре познатата ни крайна ирландска левичарка Клеър Дейли, която колчем развее разпилените си свилени коси из парламента, все срещу България говори. Тя именно настояваше да не отпада специалния мониторинг върху нашата страна. От зелените пък бих откроил Ска Келер, която справедливо преди време Валери Симеонов характеризира като „зелен талибан“ и наистина много от изказванията й в европарламента имат екстремистки характер и често предизвикват обилен смях в залата. Успял е Кънев да убеди за антибългарската си акция, освен социалисти, зелени и комунисти, но и либералката Рамона Стругариу от Румъния, която при дебат в парламента също се обяви за продължаване на мониторинга срещу България, при положение че становището на Европейската комисия бе за отпадането му за нашата страна и за запазването му за Румъния.

Показателно е обаче, че като цяло групата на европейските либерали не се е подвела по акъла на Радан Кънев и Елена Йончева. И така стигам до европейската десница – парламентарните групи на Европейската народна партия и Консерваторите и реформистите. От 182 депутати от групата на ЕНП само един е подкрепил подписката на Кънев. Това прави 0,54%. Колегата е от Словакия. Но е факт, че Къневата инициатива няма подкрепа в ЕНП. И абсолютно никой от Консерваторите и реформистите не се е вързал на провокацията му.

Картината е повече от ясна. „Демократи за силна България“ и „Демократична България“ явно играят в един отбор със социалисти, зелени и комунисти. И то срещу България. Цялата им пропаганда и реклама, осъществявана чрез спонсорирани от олигарси от комунистическо и десарско потекло медии, че това е българската „десница“, се изпари за пореден път. Не са те българската десница и не само защото с каквито се събереш, такъв ставаш. Не са, защото културата на дясното не предполага да се клевети отечеството заедно с чужденци социалисти, зелени и комунисти.

Впрочем като лидер на ДСБ Радан Кънев активно участваше в разбиването на демократичната дясна общност у нас. Беше се вманиачил, че ДСБ сама може повече, отколкото в едно демократично дясно обедениние. Той се провали като лидер на миналите парламентарни избори с измислицата си „Нова република“ – 2, 54% , подаде оставка от председателския пост на ДСБ, но след това бързо скочи в поредната антидясна авантюра „Демократична България“, заедно с една лява партия – Зелените и една неориентирана такава – „Да, България“, която сутрин е дясна, на обед е либерална, а вечер олевява и изтрещява съвсем в блатото на метежа.

Нейният лидер сам призна преди време, че партията му не е нито лява, нито дясна. Измъкна се той тогава от директен отговор на въпроса, защото, ако бе казал, че партията му е лява и дясна едновременно, би бил по-искрен и тогава дори и Христо Ботев би го разбрал. Защото Ботеви са думите: „Мъж ли си, жена ли, или хермафродит – звяр или риба?“ Всъщност на този въпрос ще трябва да отговори и Радан Кънев. Защото неговата подписка не е „звяр или риба“, а най-обикновен донос и клевета срещу България. За да се „слави“ вечно подлостта нашенска.

/заглавието и подзаглавието са на редакцията/