Получихме едно словесно мъчение, което и учените от БАН ще се затруднят да транскрибират и анализират
Ангел Джамбазки, фейсбук
Че образованието в Харвард не учи нито как да си връзваш вратовръзката, нито как да си закопчаваш сакото, нито пък дава и бегла представа относно това как се следва протокол, го разбрахме. Не това е важното в случая. Шокиращото тук е, че уважаемият ни министър-председател, с цялата си претенция, не може да върже две адекватни изречения. От стремежа си да бъде политически коректен и угоден, получихме едно словесно мъчение, върху което и учените от БАН ще се затруднят да транскрибират и анализират.
По-скандалното и жалкото е, че всичко това се случва, докато същият възпитаник стои диван чапраз в Скопие, без да знае какво прави точно там. Toва вече не е изненада. Още от самото си встъпване в длъжност стана ясно, че новото правителство има категоричното намерение да предаде българския интерес по темата „Македония“.
В Скопие премиерът ни имаше неповторимата аура на ученик, изправен на дъската без да е учил. Резултат на факта, че харвардският възпитаник беше изпратен там от тези, пред които отговаря, за да подготви почвата за бъдещите отстъпки. Всичките приказки за работни групи и всякакви други глупости имат именно тази цел – да отвлекат вниманието от важните въпроси на деня. А именно – защита на правата на българите в Северна Македония, отстояване на историческите аксиоми относно идентичността на населението в Македония преди 1944 г. и реален напредък по инфраструктурните проекти.
Нищо от това не видяхме.
Няма да коментирам факта, че Кирил Петков е първият български министър-председател, който посети Скопие и не се поклони пред саркофага на Гоце Делчев. За него това не е важно. Историческите въпроси са на заден план. „Ретроградни“, може би, за неговата канадска душа. Но за нас не са. И докато разни политичари оттатък Вардар присвояват нашите герои, борили се за българската национална кауза в Македония, ние няма да се примирим.
Когато Божинката ръси бисери е смешно. Когато го прави министър-председателят, и то по една от най-важните теми, тогава е трагично.
