Това е лош сигнал за бъдещето на българската икономика, казват водещите браншови организации
Водещи браншови организации в IT сектора се обявиха остро против увеличението на максималния осигурителен праг на 3400 лева от 1 април, което беше гласувано от управляващата коалиция. Писмото е подписано от Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии /AIBEST/, Българска асоциация по информационни технологии /БАИТ/, Българска асоциация на софтуерните компании / БАСКОМ/, Българска стартъп асоциация /БЕСКО/, Фондация „Клъстер информационни и комуникационни технологии“ /ИКТ Клъстер/ и Българска работодателска асоциация иновативни технологии /БРАИТ/.
Увеличаването на задълженията към държавата за високотехнологичния сектор, който осигурява растежа и иновациите, е лош сигнал за бъдещето на българската икономика, пишат в позицията си те.
Ето и позицията на IT сектора:
Не подкрепяме решението за вдигане на максималния осигурителен праг на 3400 лв. от 1 април и в нито един момент не сме изразявали съгласие с това.
Смятаме, че преди да се взимат толкова важни решения, които засягат пряко високотехнологичната индустрия, е редно те да се обсъждат с бранша предварително, а не диалогът да стартира постфактум с очакването бизнесът да валидира вече взето решение от правителството. Въпреки че увеличението на максималния осигурителен доход за пореден път се прави без анализ, без оценка на въздействието и без никаква промяна в качеството на социалните услуги, за които ще се плаща повече, ние ще продължим участието си в диалога за изработване на предвидим механизъм за изчисляване на максималния осигурителен доход в бъдеще, се казва още в позицията им.
Продължаваме да сме неотстъпчиви в настояването си да започнат сериозни реформи, свързани с постигане на по-висок ръст на икономиката и повишаване на доходите на работещите, съответно и повишаване на приходите в хазната. От ключово значение е също така по-голяма част от бизнеса да плаща коректно своите данъци и осигуровки по примера на компаниите от сферата на информационните технологии, сектор, който е неоспорим символ на пълна прозрачност на приходите и разходите.
Ние доказано умеем да влагаме, инвестираме много по-добре от държавната администрация в развитие, разкриване на нови и добре платени работни места. Развитие, което носи повече приходи, данъци и възможности те да бъдат използвани за социални дейности.
Очакваме със съвместни усилия да постигнем:
Привличане на висококвалифицирани специалисти и подкрепа за уреждане на статута на семействата им. Подкрепа на чуждестранните студенти от трети страни, завършили в български висши училища, да придобиват по-лесно разрешение за работа. Електронното управление и минимизиране нуждата бизнеса и гражданите да общуват на живо с институциите, Образование, което да бъде адаптирано към бързо променящия се свят и пазар на труда, Насърчаване на НИРД, Осъвременяване на остарялото законодателство, касаещо бизнеса, (дистанционна работа, електронни трудови книжки и др.).
Бизнесът от индустриите на знанието до момента винаги е бил коректен спрямо своите задължения към държавата. Високотехнологичните компании формират голяма част от средната класа и помагат за устойчивото развитие на българската икономика – сега повече от всякога. Точно тези бизнеси са притегателна сила за високообразован талант, за връщането на българи, образовани и реализирали се зад граница, както и за чуждестранни граждани, които избират да продължат тук своето кариерно развитие, да създават семейства и да изграждат живота си.
Нашите компании са повод за национална гордост чрез своите иновативни решения, които оперират на глобалните пазари в условия на свободна конкуренция с целия свят. Те са посланиците, които брандират държавата ни като привлекателно място за бизнес и иновации. Още повече, бизнесите от индустрията не търсят субсидии и финансова помощ от държавата, а целенасочен диалог за бъдещето на България. Не е преувеличено да се каже, че това бъдеще е въпрос на цивилизационен избор и ние разчитаме, че с настоящото българско правителство правим един и същ избор – дигитална, а не аналогова България.
Увеличаването на задълженията към държавата именно за високотехнологичния сектор, който осигурява растежа, иновациите и цялостната дигитализация, е лош сигнал за бъдещето на българската икономика и устойчивостта на сектора, която апелираме да не се приема за даденост.
