Калина Андролова: Кирил Петков е като анимационен герой

0
879
Калина Андролова

Реално Радев е този, който управлява държавата в момента

Ние сме народ от покорни мазохисти

Tribune.bg

– Намираме се в края на една бурна политическа година, която три пъти ни изправи пред избори за парламент – каква е равносметката, какви бяха знаците и посланията, които отправиха политиците, кои спечелиха и кои загубиха – отговорите потърсихме от журналистката Калина Андролова

– Стана пределно ясно, че не всяка партия, която е събрала ситуационно недоволство, може да състави устойчива власт. Всъщност политиката е професия и внезапното и случайно събиране на електорат не е достатъчно условие за ефективна власт. Тъй като много се употребява фразата „партии на статуквото“, аз бих казала, че

има и „партии на случайността“,

които имат своите много скандални недостатъци: като започнем от това, че са сбирщоляк от хора, които не са подготвени за политическа дейност, и свършим с това, че електоралната им подкрепа е нещо като влакче на ужасите, качват се с радостно пищене, слизат уплашени.

За да може една партия, респективно коалиция, да прави смела политика в посока на националния интерес, тя трябва да има устойчива електорална подкрепа. Тъй като правителството трябва да отстоява военен, икономически и културен суверенитет, лавирайки между национален контрол и мека или пък не толкова мека форма на либерална демокрация с глобален уклон. Това е изключително сложно и изисква високо политическо майсторство, за да донесе повече ползи, а не щети за държавата.

В момента у нас имаме изфабрикувана политическа джунгла, където всичко е възможно. Под етикета за „промяната“ ще се търси търпимост за всякакви решения, най-вече за такива, за които ни натискат отвън по силата на интеграцията ни в атлантическия блок. Например за решенията за Северна Македония, за разполагането на военни бази, за изграждането или по-скоро за неизграждането на ядрени мощности и енергийни трасета.

– Какви са очакванията ви от новото коалиционно правителство, „Продължаваме промяната“ начело с Кирил Петков и Асен Василев отправиха доста смели заявки, но ще стигнем ли до тази така дългоочаквана промяна, за която толкова слушаме? Новите управляващи имат да преодоляват много кризи, пред които сме изправени – като започнем от здравната и стигнем до енергийната, а партиите в кабинета са коренно различни по своята същност. Ще видим ли освен тежки думи и реални действия в правилната посока?

– Популизмът е роден от демокрацията, той е и неин основен дефект.

Самото название „Продължаваме промяната“ е вече досаден популизъм. Тъй като политическите системи, както и икономическите, и въобще всички системи, които се движат във времето, не могат да се върнат към status quo ante (някакво предишно състояние). Всяко едно правителство търси подобряване на ситуацията в сравнение с това, което е заварило. И не е нужно да се слага заглавие, което да напомня нещо банално и естествено.

Избирателите трудно забелязват, че което и да е правителство променя нещо, непрекъснато са недоволни, че нищо не се променя. В същото време, ако могат да се върнат назад с машина на времето, ще се изненадат колко много всичко се е променило, например за десет години. Колкото до коалицията, много притеснителни са различията между партиите, и нуждата на някои намаляващи формации да се спасяват през властта.

Страхът от загубата на следващи политически избори може да бетонира властта независимо от гафовете, които такава раздърпана власт би могла да сътвори.

Притеснителни са също така и драмите с интелигентността. Особено и най-вече в панела, който води БСП. В това правителство има министри и зам.-министри, които ни озадачават. Туризмът е важен сектор, силно пострада от пандемията, и сега ще се ръководи от човек, чиито трудови и интелектуални заслуги са, че е поклонник на Корнелия Нинова. Бюрократичните култури задушават всяка възможност за движение, те сами по себе си са застой.

А какво да кажем за самата Корнелия?! Политическо дежавю. На 28 години участвала в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“, след това „покривала“ Фронтиер, а сега „продължава промяната“ с Кирил и Асен. Има ли някой, който не разбира за какво става дума?! Ние сме народ от покорни мазохисти.

– Какъв е коментарът ви за поведението на Румен Радев по време на служебните правителства и сега, когато спечели втория президентски мандат?

– Радев концентрира много власт в силовия сектор, практически го е овладял напълно. Но службите са сложен организъм. И когато не познаваш структурите, а се опитваш да сложиш ресурси, които са ти близки или пък препоръчани от близки, има опасност в някакъв момент да загубиш контрола.

Струва ми се, че външният фактор, който подкрепи Радев, за да позиционира това марионетно правителство, ще се постарае да намали авторитета му много скоро.

Тъй като Радев е сложен за „кореспонденция“ на задачи, прекалено своенравен, неясен, подвижен, ту така, ту иначе. Радев е авторитарен, не му липсва смелост за конфликти и инат за война. Той определено има „нападателни способности“. В политиката обаче освен нападение, трябва да има и взаимодействие, и споделяне на властта, и приемливо съвместно съществуване.

Реално Радев е този, който управлява държавата в момента. Като наблюдавам Кирил Петков как се заплита, изглежда неподготвен и емоциониран като анимационен герой, все едно всеки момент ще си сдъвче вратовръзката за по-весело, губя допускането, че правителството ще може да се еманципира някога от Радев. Освен ако не го еманципират през външни лостове.

– Ще се намери ли решение по казуса с Република Северна Македония? Очевидно няма ясна концепция по този така наболял въпрос. Кирил Петков дава обещания, че до шест месеца ще се разберем със Скопие, а президентът свиква Консултативния съвет по национална сигурност  в началото на януари, ще се стигне ли до положителна развръзка в полза на България според вас?

– Много скоро интелектуалната колонизация ще ни накара да считаме, че отстъплението от нашата позиция е приемливо, и даже вкусно, модерно, правилно, демократично, куул. Ще ни залеят с всякакви вербални клишета, ще направят и няколко работни групи. Натискът отвън е много силен, Кирил Петков вече е обещал да преосмислим позицията си, и съответно сега се търси начин как това да се постави в приемлива рамка.

Такава крачка без реални отстъпки от страна на Северна Македония ще даде хранителна среда за нарастване на формации като „Възраждане“, ВМРО, Атака и др.

Историята може да бъде притежавана и изкривявана. Ние притежаваме историята, а северномакедонците я изкривяват съобразно целите си за национално обособяване. Да, Северна Македония трябва да бъде част от ЕС, но нека това не става за сметка на историческата истина. Нека имаме предвид, че ако каузата и тезите на македонизма в този им антибългарски вид влязат в европейския парламент и дебат, това ще бъде щета за нашата държава. Моментално ще се постави въпроса и за признаването на ОМО „Илинден“, и т.н. Хубаво е Кирил Петков да слезе от рекламния банер, на който е застанал с усмивка и трапчинка, и да започне да мисли през умни съветници и експертни консултации.

– Новото правителство обеща безплатни детски градини, но отложи решението във времето и може би няма да се случи скоро, как гледате на това предложение?

– Както казваше Маргарет Тачър, безплатно е сиренето само в капаните за мишки. Всичко е толкова шокиращо свързано в нашия общ свят, че когато преди време Алън Грийнспан като председател на Федералния резерв дерегулира банковия сектор в САЩ, последствията не се отразиха добре и на българските семейства. В този смисъл не съм привърженик на безплатните неща, а на високите доходи. Защото, ако ще обедняваме, безплатните градини няма да ни помогнат особено. Хората очакват правителството да създаде по-добър инвестиционен климат, а не само да демонстрира намерения да прехвърля малкото ни пари от едно място на друго.

– Зеленият сертификат и неговото прилагане в Министерския съвет, в Народното събрание, в различните ведомства също беше ябълка на раздора, как бихте коментирали реакциите на различните политически субекти по този въпрос?

– Ако зеленият сертификат ще е задължителен за всички хора на обществени места, бихме искали това да важи и за държавната администрация и сградата на Народното събрание. Ако няма да важи за там, нека помолим „загрижената“ власт да ни освободи от задълженията да показваме документи, когато отиваме на ресторант, или да пазаруваме в моловете. Необходимо е да има вертикална синхронизация в обществото, особено по теми, които изискват убеждаване, и за решения, които нанасят икономически щети на цели сектори.

Много ми хареса един телевизионен репортаж, в който находчив собственик на малка кръчма я беше надписал като „Парламент“. Човекът обясни, че щом народните представители могат да ядат депутатски кюфтета без зелен сертификат, то и неговите клиенти би трябвало да могат. Белезите на придобито превъзходство и предимства на политиците се натрупват като общ афект и разочарование у електората. Затова половината от имащите право на глас не гласуват, а половината от другата половина гласуват за шоупрограми, за политически парашутисти, за радикални парчета, за Джон Траволта, за кресливи герои от жълтите павета и пр.

– Какво смятате за наложения мораториум върху цените на тока, парното и водата във варианта, който беше приет от Народното събрание?

– Мораториумът е истински капан за новата власт, която прибързано се върза на „човеколюбивата“ мисия. Новите партии трябва да внимават с ГЕРБ, защото тази партия няма да е лесна опозиция и ще ги поставя системно в сложни ситуации. Вероятно мораториумът изглежда като социална мярка, но е в пълно противоречие с европейските директиви, според които регулираният пазар трябва да отпадне. Регулираният пазар определя количества електроенергия на конкретна цена, обикновено на себестойност.

Досега например мегаватчас от АЕЦ „Козлодуй“ беше 55 лева с тенденция да стане сега 70 на регулирания пазар. В същото време онзи ден цената на електроенергията беше около 824 лева на свободния пазар. В такива моменти АЕЦ „Козлодуй“ реализира над 20 милиона печалба на ден.

Тази година например държавата е ползвала един милиард лева от печалбата на АЕЦ „Козлодуй“, за да покрие неотложности.

Но печалбата не се получава като продаваш на себестойност за регулирания пазар.

Апропо, косвено част от парите отиват към НЕК за субсидиране на скъпия ток от производители, с които държавата има договори за изкупуване на фиксирани обеми по фиксирани цени. Тоест наливаме едни пари от държавния в частния сектор, при това гарантирано, и т.н. Сладка работа. Можем да си помислим обективно, че атаките генерално срещу атомната енергетика в глобален план, която е доста скъпа за изграждане, експлоатация и поддръжка, се дължат на скрито приватизиране на енергийния държавен сектор през преструктурирането му и парцелирането му между множество частни играчи.

В Германия закриват 6400 мегавата мощности. В Белгия до 2025 г. спират всички реактори. Във Франция също извеждат атомни блокове от експлоатация, а имат и блокове в ремонт. Има глад за производствени мощности. Икономиките излизат от ковид кризата и потреблението нараства, затова и цената расте.

Решенията в енергетиката изискват експертно решение, а не популистко-политическо. Мораториумът не решава проблема, а само го отлага и дори задълбочава. Законодателната власт не може да казва на независимия регулатор какви цени да поставя. Единственото, което може да направи, е да спре изпълнението на решението на КЕВР. И точно така направи. Новите управляващи доста се плашат от обратната връзка с избирателите, което ги прави уязвими за уличен натиск. Това опозицията ще го забележи.

– Какво ще пожелаете на новите управляващи и на българския народ в навечерието на Новата година?

– На новите управляващи пожелавам по-малко омикрон, повече интелигентност. А на българския народ – здраве и по-добри управляващи