Кирил Петков ни дава усещането за една предстояща колективна инфантилизация в политическия ни живот

0
2366
Кирил Петков

Когато новоизлюпеният ни премиер решава да „поправя“ набързо сложни отношения, когато с лекота заменя маркери на национална идентичност за бизнес проекти, не е лошо да се поучи от съседите гърци

Калина Андролова Снимка: фейсбук

Калина Андролова, БНР, „Политически НЕкоректно“

Неприятно е усещането, че всичко е договорено предварително и сега очакваме да видим как точно ще ни бъде представено решението, за да го преглътнем най-добре. Така може да се обобщи усещането на повечето българи по отношение на заявеното още отсега отстъпление от позицията ни за Северна Македония.

Всъщност София настоява Скопие по определен и недвусмислен начин да признае фактическа българска идентичност, позовавайки се на безспорните исторически факти, че сегашната т.нар. „македонска“ идентичност и език имат български произход. Затова последното правителство на Бойко Борисов изработи рамкова позиция по темата за Северна Македония и влизането й в ЕС. Под формата на декларация тази позиция беше гласувана от парламента, тоест отговорността за решението се разпредели максимално демократично, при това с единодушно гласуване на над 180 депутати.

Сега промяната на тази позиция не може да стане без отново да има решение на парламента.

Така че дори новото правителство да смени становището си по темата Северна Македония, както Кирил Петков заявява, то няма как да заобиколи решението на парламента, без да вкара новото си намерение за дебатиране. И тогава ще бъде за нас, избирателите, доста интересно да наблюдаваме какви ще бъдат позициите на БСП и „Има такъв народ“ по темата за Северна Македония.

Кирил Петков много повърхностно подхожда към натиска да приемем безусловно желанията на Скопие. Той завоалира прибързаното си решение за отстъпление зад клишето за добросъседски отношения и пр.

„Не става дума за отстъпки, а за общи ползи“, каза в „Панорама“ Кирил Петков. Очакваме промяната на позицията на нашето правителство да е красиво вербализирана, „надградена с допълнителни работни групи“, както се изрази премиерът, и т.н.,

за да може да се постигне възприемчивост у българския народ, че нещата не са отстъпление, а по-скоро постижение.

Интеграцията на Западните Балкани има един-единствен мотив – премахване на възможността районът да бъде реална зона на руско влияние. Разбира се, България не е страната, която ще пречи на американската външна политическа стратегия на Балканите. Балканският регион е добре да бъде хомогенен геополитически и да бъде в цялост част от ЕС. Още повече, че Турция е мощен регионален фактор и неизбежно неоосманизмът като експлозивна доктрина влиза в противоречие с националните интереси на страните от Балканския полуостров. Турският държавен и недържавен фактор упражнява много силно влияние върху процесите, които се развиват във и през мюсюлманските общности на Балканите. Особено важен за Турция е най-вътрешният геополитически пръстен, който още Давутоглу подчертаваше като приоритет, и като жизненоважен – Косово, Албания, Северна Македония.

„Ако Турция не е в състояние – казва Давутоглу – да създаде на Балканите задгранична зона на влияние, тя не би могла да има значение в геополитиката, нито пък ще може да влияе на регионалните баланси.“ Звучи елегантно и като за пред Европа, но елитът на Турция често използва тезата, че Османската империя е била преди всичко балканска държава и че съвременна Турция е повече продукт на Балканите, отколкото на Средна Азия.

Балканите изобщо са ключови в концепцията на неоосманизма.

А трасето на турските интереси и влияние на Балканите минава през бошнаците и албанците. В този смисъл Турция гледа на албанската общност в Северна Македония като инструмент срещу сръбското, гръцкото и българското влияние.

В стратегията на САЩ балканският ислям е настъпателна или поне възпираща тактика срещу руското православно влияние на Балканския полуостров. Тази тактика дава свобода на Турция да нараства като влияние. Това е и причината България да бъде натискана да отмени претенциите си срещу Северна Македония, а не обратното – Северна Македония да приеме историческите факти. Историческата истина не е достатъчно удобна за бъдещото напътстване на Северна Македония, което ще се осъществява недвусмислено през албанския код.

Много важно е всички ние от съзнателни интуитивни същества да не се превръщаме в послушни овце. Би било хубаво външният натиск да не постига у политическите ни лидери ефекта на своеобразна колонизация на разума. Предните две народни събрания бяха жертва на културно-политически вандализъм, защото ежедневно парламентарната атмосфера се опустошаваше от някакви хора с неприсъщо поведение.

Това народно събрание е заплашено от друго.

От непремерената лекота, с която се нахвърлят решения на сложни проблеми, изискващи експертни анализи и консултации. Премиерът Кирил Петков ни дава усещането за една предстояща колективна инфантилизация в политическия ни живот. Опасността е съвсем сериозна, тъй като в управляващата колиция няма много партии, които са партии, а не бутафорни сбирки на случаен електорат.

Зоран Заев коментира, че с Кирил Петков са се разбрали до шест месеца да има положително решение от наша страна по казуса „Северна Македония“.

„Аз се надявам – каза Зоран Заев – новото българско правителство с помощта на президента Румен Радев да дадат положителни реакции.“ Уточняването на помощта от Румен Радев е доста показателно за предварителните договорки, въпреки че президентът все още в публичното пространство поддържа категорична позицията ни за Северна Македония.

Нека припомня, че Македония много трудно получи международно признание и основната причина за това бяха претенциите и недоброжелателството на Гърция за много неща, за името, за знамето, за текстове в македонската конституция и т.н. Отстъпвайки пред гърците, ЕИО през 1991 г. не призна независимостта на Македония заедно с тази на Босна и Херцеговина. Няколко години по-късно, през 1993-а, ООН приема Македония, но без знамето и с временно наименование като Бивша югославска република Македония. Тогава Гърция наложи дори търговско ембарго на Македония и продължи да настоява за своите искания, никога не се отказа от тях. Независимо коя партия е на власт в Гърция, гърците имат безусловен консенсус по няколко линии, които са свързани с националната им сигурност и с културно-историческото им наследство. Част от тези линии са свързани именно с Турция и Северна Македония.

Така че когато новоизлюпеният ни премиер Кирил Петков решава да „поправя“ набързо сложни отношения, когато с лекота заменя маркери на национална идентичност за бизнес проекти, не е лошо да се поучи от съседите гърци. Защото утре окрилена от конкретна ситуация Северна Македония учтиво и по добросъседски ще включи и Пиринска Македония в своите активни мероприятия по национално обособяване.