През известни периоди от време се появяват дейци, които, заслепени от своята истина, са готови да я наложат на всички
Тома Биков, Tribune.bg
Министърът на културата иска оставката на генералния директор на обществената медия, заявява че е готов да промени Закона за радио и телевизия, така че да разпусне медийния регулатор и прекарва 20 минути в ефира на БНТ, обиждайки водещата и журналистите в телевизията, като ги обвинява в подкупност и страх.
Ако този министър на културата се казваше Вежди Рашидов, вероятно щяхме да станем свидетели на многолюдни интелектуални протести и огромно количество статии и статуси в социалните мрежи от потресени пазители на свободното слово.
Когато министърът на културата се казва Велислав Минеков, ставаме свидетели на интелектуално мълчание,
а в определени случаи и на интелектуално задоволство. Може би поведението на Минеков е израз на свободното слово, за което всички тези будни интелектуалци, либерални журналисти и безкрайни български и чужди неправителствени организации се бореха през последните години. Щом днес всички те мълчат, означава, че са искали точно това – да си имат свой министър на културата, който да нарежда на обществената телевизия кого да отрази в новините и как да подреди програмната си схема, така че да обслужи истината.
А истината да бъде онова, което мислят онези стотина души, които от години събират подписи, а от няколко месеца протестират на всевъзможни места – от къщата на Бойко Борисов в Банкя, през Съдебната палата, та до БНТ.
Преди 75 години подобен подход се е наричал народна власт, а в ролята на Минеков е бил Карло Луканов.
В негови спомени, които могат да бъдат чути в интернет, той разказва как след 9 септември превзел радиото заедно с поета Орлин Василев. След това били изгонени всички фашисти и на тяхно място назначили „наши момчета”. Карло Луканов разказва как след това радиото заработило много добре – започнало да предава на живо всички митинги и събрания на комунистическата партия. В същото време спряло да излъчва, каквито и да било изяви на опозицията с аргумента, че лидерите им провеждат фашистка пропаганда. А цензурираните опозиционни лидери, които споменава Карло Луканов, са социалдемократите Коста Лулчев и Кръстю Пастухов.
Припомням този запис на Карло Луканов, който се пази в Златния фонд на БНР, защото подходът и отношението на министър Минеков към обществените медии силно напомнят за „антифашисткия” ентусиазъм на народната власт след 1944 година. И тук по никакъв начин не се опитвам да обидя министъра на културата на комунист. Просто подчертавам, че през известни периоди от време се появяват дейци, които, заслепени от своята истина, са готови да я наложат на всички. Част от тези хора правят това с чисти помисли и искрено мразят всеки, който не е склонен да им съдейства за налагането на техните вярвания и принципи.
Нещо повече, в името на светлото бъдеще, те са готови да изчегъртат всеки, който не е съгласен с тях.
Така се стига до ситуацията, в която министърът на културата обвинява в ефир журналистите от БНТ, че са страхливи и подкупни. После размахва подписка срещу генералния директор на телевизията, в която по думите му са подписите на „интелектуалния елит“ на нацията. От последното следва, че всеки артист, учен, писател и изобщо интелектуалец, който не е заклеймил Кошлуков с подписа си, вече не е част от националния интелектуален елит.
За сведение, подобен подход е имал и Вълко Червенков, който е оглавявал същото министерство на културата в края на 40-те години на миналия век. По-късно, когато оглавил ЦК на БКП, Червенков опитал да наложи прогресивните си идеи с изграждане на мащабна мрежа от концентрационни лагери, в които запратил голяма част от интелектуалния елит на нацията. Останалата част от този елит го подкрепяла с петиции, подписки и декларации до падането му от власт през 1956 година.
С риск да навредя на Кошлуков, БНТ и журналистите, които работят там, ще се опитам да ги защитя.
Не съм правил това, докато бях част от управляващото мнозинство, защото щеше да бъде нелепо, а и винаги съм смятал, че политиците не бива да коментират работата на медиите и журналистите. Сега, когато съм в опозиция обаче, смятам, че имам малко по-голямо основание да го направя. БНТ е възможно най-свободната телевизия по следните много ясни причини:
1. Това е единствената телевизия, която не е подложена на корпоративен натиск, защото по закон е ограничена в своята рекламна дейност. По този начин, тя е много по-защитена от обслужване на корпоративни интереси, отколкото частните телевизии;
2. По закон БНТ е единствената телевизия, която е длъжна да предоставя възможност за изява на всички значими политически сили и техните представители и го прави неотменимо през последните 30 години. Телевизията прави това и при управлението на Емил Кошлуков;
3. По закон БНТ е длъжна да поддържа специфични предавания, свързани с културата, изкуството и всякакъв вид теми, които пробиват трудно в частните медии. Това е ценност, която също се изгражда от десетилетия и е част от съвременната идентичност на нацията ни. Тази ценност е валидна и днес, когато генерален директор е Емил Кошлуков;
Извън тези законови норми, които гарантират обществения характер на БНТ, е очевиден факт, че в нея работят едни от най-качествените и подготвени журналисти в България. През годините телевизията е имала проблеми с финансирането си, но въпреки това е успявала да съхрани нивото си на професионализъм. Да бъдат обиждани всички тези хора само защото изпълняват журналистическото си задължение да дават възможност за изява на всички гледни точки, е глупаво и недопустимо.
А тези обвинения да идват от министър, пък бил и той служебно назначен, е опасно.
Тази опасност става още по-голяма на фона на мълчанието на голяма част от хората и организациите, които се занимават с медии и следят за спазването на журналистическите стандарти. И ако тези хора продължат да мълчат, означава че не вярват нито в свободата, нито в словото.
– – –
Спомените на Карло Луканов можете да чуете ТУК.
***
Тома Биков е политолог, журналист и политик. Автор е на няколко книги. Член на ПП ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно събрание.