Проф. Михаил Константинов: Машинното гласуване е крах за българската изборна система

0
251
Проф. Михаил Константинов Снимка: БНР
В Европа машинно гласуване няма, европейците да не са по-тъпи от нас, коментира математикът в интервю за „Труд“

 

Тодор Токин, Труд

Въведеното миналата година скорострелно гласуване само с машини доведе до основателни съмнения в изборните резултати на вота през юли и ноември. Те се засилват и заради това, че ЦИК още не е публикувала данните от проверката на разписките от машините за тези два избора. Според проф. Михаил Константинов това означава, че или проверката не е направена, или че е направена, но резултатите не са за публикуване. Професорът е един от най-върлите противници на машинното гласуване, следи изборния процес у нас още от началото на т. нар. демократични промени. 20 години е бил член на ЦИК.

– Минаха повече от два месеца от последните избори през миналата година, професор Константинов. Какви изводи си направихте от машинното гласуване? Допринесе ли то за по-честни и справедливи избори? Може ли вече да открием пороците му? Повече ползи или повече вреди на изборния процес донесе това гласуване, особено като стана задължително?

– Да си припомним фактите. Миналата година имаше три избора за народни представители. На последните два избора на 11 юли и 14 ноември, в секциите с повече от 300 избиратели по списък, се гласуваше само с машини. Поради това избирателите устойчиво намаляха с по 600 хиляди в сравнение с изборите от 4 април. Измерихме и най-ниската изборна активност, под 40%, на парламентарни избори в най-новата демократична история на България. Това е драстична вреда.

Ако говорим за ползите, те са две. При машинното гласуване няма недействителни гласове и протоколите на СИК се обработват много по-бързо. Как обаче това компенсира изкуствено предизвикания отлив на повече от половин милион български избиратели? Според мен, не го компенсира. Някой твърдят, че машинното гласуване също така намалявало купения вот. Това е глупост. Намалява го, само ако откаже от вот някой неграмотен купен избирател, дето не може да натиска виртуалните клавиши на устройството. Тези избиратели обаче ги страхува г-н Рашков, та не е нужно да ги страхуваме и с машините.

– Кому бе изгоден машинният вот? 

– На този въпрос може да се отговори само приблизително. Загубиха партиите с по-възрастни и по-слабо грамотни избиратели, а спечелиха партиите с по-млади и по-грамотни избиратели. Загуби обаче обществото като цяло, защото не може затрудняването на процеса на гласуване за част от хората да се разглежда като демократична и прогресивна практика.

– Има ли според вас съмнения за манипулирани избори през юли и ноември, за да бъде определен „правилният“ краен победител? През юли трябваха два дни при 98 на сто преброени гласове, за да бъде определен ИТН, а през ноември до 15 ч. ГЕРБ водеше със 7-8 на сто, пет часа по-късно за победител бе обявена коалицията ПП. „Помогнаха“ ли машините за тези резултати?

– Съмнения за манипулиране на машинния вот има навсякъде, където той се прилага. На някои изложения, където се демонстрира гласуване с машини, специално ходят млади хакерчета, за да се забавляват. За между 5 и 10 минути децата хакват всяка машина. Голям майтап! Не напразно във високотехнологичните и с демократични традиции държави не се гласува по този начин. Изключение донякъде представляват САЩ, където в някои щати се гласува машинно. Но пък именно в САЩ машинното гласуване е подложено на яростни критики, особено от страна на републиканците. Ето къде се гласува с машини: Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. Е, и в град Брюксел, който засега е в Европа. Читателите на в. „Труд“ са интелигентни хора, оставям на тях да си направят изводите.

Много сериозен повод за съмнения в честността на машинния вот е драстичното му разминаване с резултатите от екзит-половете. По традиция неточностите при екзит-пола са до 2%. Когато обаче разликите с машинното гласуване наближат 10%, аз лично започвам да изпитвам леко смущение. Че даже и средно. Ако хората не вярват в изборните резултати, по-добре да не правим избори. Именно това се случва при машинното гласуване.

Дори ако за машинациите с машините у нас няма доказателства (то и разписките не са публикувани, че да види човек), остава факт, че доверието в машинния вот е ниско. Когато могат да избират как да гласуват в секциите с машини и с хартии, както беше до 4 април миналата година, българските избиратели в съотношение почти 3 към 1 избираха хартията. За Европа да не говорим, там машинно гласуване няма. Или никога не е имало, или там, където имаше, го изхвърлиха. Европейците да не са по-тъпи от нас?

– Може ли да се заподозре сценарий, след като президентът Радев започна да говори и да настоява за машинно гласуване от първия си ден на „Дондуков“ 2 и го получи чак когато негови партии приеха скорострелно тази поправка на Разпети петък миналата година?

– Това е хипотеза, която може да е вярна, а може и да не е. Аз съм математик, хипотези не правя и на хипотези не вярвам (в математиката хипотези има, но те са друга бира), а само на теореми. Предполагам, че в началото някои хора у нас искрено са вярвали, че машинното гласуване ще подобри качеството на изборния процес. Днес би трябвало тази илюзия да ги е напуснала. Или поне да е напуснала тези от тях, които трезво оценяват фактите.

– Как си обяснявате този инат за машинно гласуване, след като в цяла Европа е отхвърлено? Има ли някакви скрити цели? Станахме ли държава от третия свят в това отношение?

– Инатът рядко е хубаво нещо, по-често не е. Мисля, че вече имаме повод да се замислим за ползите и вредите от ината български. Но нека не говорим само за нашенските глупости. Това, което се случва в Европа и по света (да вземем само дивотията, наречена „Зелена сделка“ и цената на енергията, дето я умножиха по 5, че и по 10) не говори добре за народите и в частност за излъчените от тези народи управленци.

Проблем за Земята не е въглеродният диоксид, защото един средно голям вулкан изхвърля много повече от този газ, отколкото ние с всичките си напъни можем да произведем. Проблем на Земята е, че фатално и необратимо замърсихме океаните с пластмаса и унищожихме пчелите. Опасявам се, че ръката на Създателя вече се е насочила към клавиша Delete. Разбирам го, експериментът се оказа явно неуспешен. Така впрочем и глуповатите подмятания на новоизлюпени политици и политички за рестарт на българската държава ще получат малко изненадваща, но окончателна развръзка.

– Припомнете с какви мотиви машинното гласуване беше отхвърлено и дори забранено в Германия, Холандия, Ирландия?

– В Германия машинното гласуване беше забранено от Конституционния съд с мотива, че избирателят не разбира какво се случва с гласа му и не е убеден, че този глас е правилно отчетен. В Холандия имаше няколко почти комични случая, при които машините за гласуване бяха тотално компрометирани. При първия случай един човек си паркира колата пред секцията и веднага след приключване на изборния ден публикува в мрежата информация за това как е гласувал първият избирател, как – вторият и така нататък. Каза още, че може да съобщи и имената на тези избиратели, но ще се въздържи.

Оказа се, че сигналът от сензорните екрани на машините лесно се прехваща и декодира, т. е. тайна на вота няма. При втория случай някакъв кандидат за народен представител прекара целия изборен ден в една секция с ръка в джоба. След приключване на изборния ден се оказа, че за този кандидат в секцията са гласували неколкостотин души. Същевременно в останалите секции гласове за този кандидат не бяха открити. На другия ден журналисти разпитаха случайни хора от района на секцията и никой не помнеше да е гласувал за този човек.

Оказа се, че с помощта на джобно устройство човекът е манипулирал машината и е произвел огромен брой фалшиви гласове за себе си. След тези и други случки холандците си изхвърлиха машините. А преди това гласуваха с машини почти на 100%.

В Ирландия пък си купиха чистак нови машини за гласуване за 54 милиона лири и на другата година ги изхвърлиха. Че и платиха бая пари за утилизация на устройствата. Защо – всеки може да прочете в нета.

– Според изследване на Института за развитие на обществената среда при гласуване с хартиени бюлетини в определени секции ГЕРБ са първи, БСП-втори, а „Продължаваме промяната“ – трети. А избирателната активност в секциите с хартиени бюлетини е била доста по-висока от тази с машинното гласуване. Вашият коментар?

– Факт е, че когато имаше смесено гласуване – с хартии и с машини (до 4 април 2021 г. включително), с машини гласуваха 27% от хората в секциите, където имаше избор как да се гласува. На последните два парламентарни избора в секциите само с машини изборната активност беше доста под 40%, а в секциите само с хартиени бюлетини – над 52%. Също факт е, че след въвеждането на задължително машинно гласуване броят на гласувалите спадна с 600 хиляди и бяха поставени рекорди по ниска изборна активност. Така че дори и да забравим обоснованите съмнения за манипулации с машинния вот, гласуването само с машини доведе до грубо показване на конституционното право на глас на българските граждани.

Има и още нещо, много важно и много неприятно. Централната избирателна комисия още не е публикувала данните от проверката на разписките от машините както за изборите на 11 юли, така и за тези на 14 ноември. Искам да попитам почитаемите колеги от ЦИК, смятат ли да изпълнят разпоредбите на Изборния кодекс и собствените си решения?

Когато Конституционният съд миналата година обяви, че машинното гласуване не е противоконституционно (с решение 7 на 5 гласа, т. е. с минималното възможно мнозинство), той се мотивира с това, че за разлика от Германия, у нас има възможност да се контролира машинния вот чрез проверка на разписките. Е, именно резултатите от тази проверка ЦИК за цели два избора още не е публикувала. Това означава, че или проверката не е направена, или че е направена, но резултатите не са за публикуване.

Ние сме интересни хора. Когато стане въпрос за почти всичко, гледаме на Запад, казваме как е там и как е тук и защо у нас нещата не вървят. Когато обаче им казвам на същите тези хора, че в Европа машинно гласуване изобщо няма (или, по-точно, има го в под 1% от секциите), те ме гледат, мигат и казват „Ама у нас има много недействителни гласове“. Което е вярно само при изборите за общински съветници, докато при всички останали избори (парламентарни, европейски, президентски и кметски) делът на недействителните гласове у нас е в нормата.

При машинното гласуване недействителни гласове няма, но има много не случили се гласове – онези 600 хиляди гласа, които на два пъти липсват в изборните секции поради страх главно от машините и отчасти от г-н Рашков. Чуват се мнения, че това били главно цигански гласове, или гласове за БСП, и нищо страшно, следователно, нямало. Докато все още сме в парадигмата на всеобщото и равно изборно право, подобни мнения звучат дискриминационно, дори когато са изказани от умни и красиви анализатори.

– Време ли е да се иска ревизия на Изборния кодекс? Гласуването да бъде и с машини и с хартиени бюлетини?

– Да, време е Изборният кодекс да се променя, даже се чудя защо депутатите се туткат. Иначе в 45-тото и 46-тото Народни събрания най им беше любимо да човъркат кодекса. И даже имат едно забележително постижение, чрез шашма дадоха на ГЕРБ един член по-малко в ЦИК (4 члена вместо 5). Не че имаше някакво фундаментално значение, но беше майсторска манипулация, признавам го на експертите на промяната. А иначе може да се констатира, че даже и на началниците в БСП им увряха главите, което не е лесна работа, и те разбраха, че чисто машинното гласуване е крах на българската изборна система и на тях в частност. Защото самата БСП загуби поне 150 хиляди гласа заради машините.

– От къде може да дойде идея за отмяна на машинното гласуване, или поне да се премине към смесена система? Кои партии са заинтересовани от това?

– Факт е, че на последните избори на 14.11.2021 до края на изборния ден екзит-половете даваха победа на ГЕРБ-СДС, а изведнъж се оказа, че нещото ПП печели изборите. Дали това се дължи на срам от направения избор на анкетираните, или на манипулация с машините, не знам. На кметските избори през 2019 г. в София екзит-половете даваха над 10% преднина на г-жа Фандъкова пред г-жа Манолова, а накрая се оказа, че преднината е само 5%.

Тогава имаше срам у десните умни и красиви избиратели, които фактически бяха гласували за г-жа Манолова, но се срамуваха да признаят това даже пред себе си и лъжеха в анкетите като възрастни индобългари, че са гласували за г-жа Фандъкова. А иначе инициатива за връщане към изборната технология, действала до м. април 2021 г., може да дойде от БСП, ГЕРБ-СДС и ДПС. Те са опитни партии, каквото и да мислим друго за тях. Това ще бъде и частично връщане към разума.

– – –

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. Завършва математика в Пловдивския университет. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към Българската академия на науките. Член е на Централната избирателна комисия от 1991 до 2011 г., а от 2003 до 2009 г. е и неин заместник-председател. В периода 2012-2013 г. е член и председател на Съвета на директорите на Информационно обслужване АД. От януари 2015 до април 2021 г. е председател на съвета, а впоследствие отново е негов член. Автор е на близо 600 научни труда, включително десетки книги.