Проф. Пламен Киров: Инициативата на ДБ за промени в конституцията се тълкува по-скоро като политическа пропаганда и реклама

0
304
Пламен Киров

Политиците все по-често се заиграват с основния закон, за да отклонят общественото внимание от своята некадърност и ограниченост, заяви още бившият конституционен съдия в интервю за „Правен свят“

 

„Правен свят“

– Още в първия ден на 45-ия парламент „Демократична България“ внесе предложения за изменения на конституцията. Сред тях е избор на нов ВСС и променена процедура по избор на „тримата големи“, както и законодателна гражданска инициатива по предложение на 10 хил. граждани — гражданите да могат да инициират пряко законопроекти. Вашият коментар, проф. Киров?

– Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията не е изненада предвид, че те заявиха това свое мнение още в хода на предизборната кампания, но не се очакваше да го внесат още в първия ден, защото подобно действие по-скоро се тълкува като една политическа пропаганда и реклама, а не толкова като сериозно намерение.

В случая имаме един законопроект, който е подписан само от народни представители на съответната политическа сила. Той няма необходимия брой подписи за сезиране на парламента изобщо с възбуждане на процедура за изменение на Конституцията, тъй като, за да бъде внесен, са нужни 60 подписа. Една четвърт от народните представители трябва да подкрепят такъв законопроект, а в случая подписите са 24-25. Очевидно трябва да се търси още подкрепа, за да имаме сезиране по предвидения в глава IX ред за започване на процедура за изменение на Конституцията.

Освен това има някои текстове, които влизат в напрежение с решение № 3 от 2003 година на Конституционния съд дали при промяна на елементите на формата на държавно управление следва да бъде компетентно Великото народно събрание. Да не се окаже така, че предложените текстове изискват ревизия чрез Велико народно събрание, а не през обикновеното Народно събрание. В този смисъл ми се струва, че това е едно политическо действие, защото тепърва ще трябва и от другите парламентарни групи да се търси подкрепа, за да се случи предвиденият в глава IX начин да бъде сезирано Народното събрание, за да разглежда този законопроект.

– Какви очаквания можем да имаме? Докъде тази идея може да стигне в своето развитие в този случай?

– Вътре има смущаващи текстове. Аз не искам да ги коментирам, най-вероятно те ще бъдат широко дебатирани, но за да се пристъпи към такива промени, подходът би трябвало да бъде малко по-различен. Оповестяват се, правят се консултации с парламентарни групи, които биха подкрепили подобни текстове, оповестява се и на различни професионални организации от юридическата гилдия, а и пред цялото общество, за да се получи и обществен дебат.

Конституцията е основен закон на страната и към нея не трябва да се подхожда строго партийно. Промените й изискват високи мнозинства. Ако предположим все пак, че предлаганите промени са в компетентността на обикновеното Народно събрание, е нужно да бъдат постигнати ¾, ако не може – то поне 2/3 одобрение. Това са много високи квалифицирани мнозинства и как ще се постигнат, като не е осигурена предварителна подкрепа. Ако не са водени разговори за подкрепа, се играе ва банк и се внасят още първия ден, без да се съобразяват с ничии мнения и готовност.

– Проф. Киров, защо все по-често ставаме свидетели политиците в днешно време да се „заиграват“ с конституцията и да я използват като механизъм за политически дивиденти?

– Веднага ви казвам – за да отклонят общественото внимание от своята некадърност и ограниченост. Виждате какво стана в края на мандата на 44-ото Народно събрание. Този фарс, който беше произведен от парламента на гърба на основния закон. Това са сериозни действия, които не доведоха до никъде. Видяхме една политическа излагация и едно фиаско на юридическата мисъл, която се диктуваше от парламентарната група на ГЕРБ по онова време, но и в правителствените среди.

Това недоносче, което бе предложено, и което някои народни представители подписаха, без да са го чели, самият подход издава, че това е политическо инструментално действие с оглед на това да се предотвратят предсрочни избори и в крайна сметка да се изтощи енергията на уличните протести, за да може парламентът да изкара пълен мандат и го постигнаха. Извинявайте, те показаха как не трябва да се прави нова конституция.

– А ако погледнем основния ни закон можем ли да откроим някакви дефекти, които така или иначе трябва да бъдат изчистени?

– Няма никакво човешко творение в историята на цивилизацията, което да е съвършено, само природата и Божията промисъл, но да се предприемат конституционни промени, при положение че ти не познаваш конституцията и нейния нормативен потенциал, че чрез законодателството ти се опитваш да корозираш едни или други нейни институти, да модифицираш действието на конституционната логика, която е издържана в духа на най-добрите европейски демократични традиции.

Нека не звучи високопарно, но нашата конституция от 1991 година е първата след демократичните промени в края на 80-те години на 20 век, приета в страните от Източния блок, които извървяха своя път към демократично конституционно управление. Независимо че другите конституции на страни от бившия социалистически лагер бяха по-нови и приети след нашата, те показват много повече дефицити и проблеми в сравнение с нашия основен закон.

Да не кажем, че част от тези конституции взаимстваха нормативни положения от нашата конституция. Това показва, че тя може да има някакви кусури, но тя е добра конституция, гарантираща демократично управление и модерно виждане за разделение на властите.

Друг е въпросът, че практиката на редица партии, мнозинства, правителства и отделни политици, ерозират този демократичен потенциал на конституцията. И веднага ви давам един пример – основният закон въвежда република с парламентарно управление, като една от основните функции на парламента е да осъществява парламентарен контрол по отношение на излъченото правителство. В случая се залага на разделението чрез координация и взаимодействие, което е традиция в Европа, защото много са малко държавите с форми на полупрезидентска република – класическият пример е Франция.

И в същото време виждате как министър-председателят на България, въпреки че има много поводи да присъства в пленарната зала, не само от гледна точка на зададени въпроси и питания към него, но и тогава, когато се извършват промени в състава на Министерския съвет по негово предложение, когато се гласува Закон за държавния бюджет, той отсъства от парламента. За две години той е отишъл в парламента един-единствен път. Това не е нормална ситуация.

Представяте ли си Борис Джонсън да не стъпи в британския парламент две години в родината на парламентаризма? Такова нещо не може да се случи там, както и в редица други европейски държави. Ние обаче се примирихме, но не е редно. Трябва да претворим принципите на конституцията в живото управление, в живата политика и след това да търсим нейните дефицити и да искаме нейната промяна. Най-лесно е да търсим вината в конституцията, както е най-лесно да воюваме с паметници, защото каквото и да хвърлим по тях те няма да ни отвърнат.

– – –

Проф. Пламен Киров завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” (1985 г. ) и от 1986 г. е преподавател. Доцент и професор по конституционно право. От 1995 г. до 2006 г. е член и заместник-председател в няколко поредни състава на ЦИК. Конституционен съдия от 2006 до 2015 г. Бил е представител на България във Венецианската комисия. Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. Преподава в СУ „Св. Климент Охридски“ и във Великотърновския университет.