Росен Йорданов: По-важно е как Кирил Петков ще се разведе с държавата, а не с жена си

0
1068
Росен Йорданов Снимка: архив

Сексскандалът потвърди съмненията за особено влияние във властта на Лена Бориславова, казва психологът в интервю за „Труд“

Тодор Токин, „Труд“
Според криминалния психолог Росен Йорданов набиращата скоростта на лавина любовна история между премиера Кирил Петков и шефката на кабинета му и говорителка на правителството Лена Бориславова означава, че е компрометирана не само безпристрастността в решенията на правителството, но и йерархията, субординацията и много други важни за управлението на държавата принципи. Любов и власт е тема, откак свят светува. Според Йорданов родният сексскандал не може да се оприличи на аферата Клинтън-Люински или Мерилин Монро-Джон Кенеди, защото Бориславова има пряко участие във властта и това поставя под съмнение доколко решенията, които са се взимали, действията, които са се извършвали, всичко, което касае оперативното управление на държавата, не е повлияно до голяма степен от взаимоотношенията u с премиера.

 

– Темата „Любов и власт“ е любима на писатели, драматурзи, журналисти, на обществото като цяло дето се вика откак свят светува. На какво се дължи този нестихващ интерес, господин Йорданов?

– С еротичното и еротичният смисъл на властта. Неслучайно от древни времена властта е описвана като един от най-мощните афродизиаци, особено за мъжката половина на човечеството. Защото всъщност властта е онова, което съсредоточава като символ много важни, фундаментални, бих казал, за оцеляването неща като разпореждане с благата, възможност да влияеш на другите и ред други такива елементи, които са определящи за живота. Затова и хората, които поемат властта, и тези, които гледат към властимащия, имат усещането за подем, нарастване на възможностите и на всички други съпровождащи аксесоари и реквизит. Нека така да го обобщя, за да не влизам в цинични подробности.

– Ето че и България цъфна в световните медии с любовна афера, при това в най-висшите етажи на властта. Аз лично не помня откога не сме били в тази класация…

– Първо, искам дебело да подчертая, че като цяло интригантската, жълтата част от атаките срещу премиера не са ми по вкуса и определено не гледам на това като на някаква черна точка. Още повече мисля, че в нашите географски измерения, дори и европейските, някой властимащ мъж да има любовница или любовна афера, не е сигурно, че ще има отрицателен знак. Помните как през 80-те години на миналия век бе установено, че френският президент Франсоа Митеран има извънбрачно дете, което не попречи на неговата политическа кариера, дори по-скоро срещна симпатиите на французите.

Ако трябва да сведем нещата по-тясно до нашите географски граници, мисля, че идеята за потентния мъж, който го може, не се посреща еднозначно отрицателно от населението, даже напротив. Така че, ако някой набляга на сексскандала в този му вид и в това му измерение, мисля, че ще сбърка. По-скоро това послужи за обяснение да потвърди съмненията за особената значимост на шефката на кабинета на министър-председателя, за нейното особено влияние във властта.

– Т. е. любовта в случая оказва своето влияние? 

– Определено тази хипотеза не е за изхвърляне. Не знам дали става въпрос за любов или някакви други чувства, това си е право на хората и не искам да се намесвам там, но от гледна точка на държавата това означава, че е компроментирана не само безпристрастността в решенията, но и йерархията, субординацията и много други важни за управлението на държавата принципи. Тогава вече можем да си обясним защо госпожа Бориславова, а не външната министърка, беше при президента Ердоган. Това е пряко обяснение на тази ситуация.

– Да ви върна в 30-те години на миналия век, когато крал Едуард VIII абдикира, за да може да се ожени за американката Уолис Симпсън. В този случай любовта предпочита властта…

– Да, със сигурност.

– Но от това печели Великобритания, защото се доказа, че Едуард VIII е бил фен на Хитлер и можем само да си представим какво би станало, ако той не бе абдикирал… Това е пример, когато властта се жертва в името на любовта. Склонни ли са според вас българските мъже на такава жертва?

– Доста сложен въпрос ми задавате и едва ли бих могъл с лекота да отговоря. По-скоро ще се опра на общата представа в нашата народопсихология. В случая с Едуард VIII може би трябва да принесем още един компонент. Може би не само любовта, може би и бремето от един живот, който е живот в дълг. Повечето не си дават сметка, когато гледат към хора с власт, че всъщност властта е едно огромно ограничение и съвременните демократични системи са създадени така, че сериозно да ограничават онова всевластие, което е съществувало преди едно или две столетия. Макар че на Изток някои се опитват да възродят това самодържие като форма на управление.

Така че не съм напълно убеден, че любовта е била силният мотив в решението на чичото на сегашната английска кралица. Колкото до българските мъже… Прокрадва се едно съмнение в мен, че любовта при нас по-често се появява под формата на някакъв бабаитлък, на някакъв вид украшение, някаква брошка на възможностите, които съответният мъж е постигнал. И не съм сигурен, че е толкова често срещано един мъж да взема генерални решения, свързани с него, и да се откаже от властта за сметка на любовта, ако това е дилемата. По-често е обратното. Любовта е като някакъв вид украшение, което стои до властта.

– Да си спомним и сексскандала от 90-те години на президента Бил Клинтън и стажантката Моника Люински. Стигна се дори до импийчмънт на Клинтън, който не мина. Как тогава Америка посрещна това, че нейният президент е имал сексафера със стажантка в Белия дом?

– С характерното за американското общество лицемерие. Тогава се зараждаше либералното лицемерие, в момента около него има истерия, което се отразява и в културните продукти на Америка напоследък и прехвърля границите на добрия вкус. Казвам лицемерие, защото всички знаят, че самият Бил Клинтън беше забележителен мъж и дори да е най-моралният, той пак би бил обект на такова обожание именно поради тази взаимност между властимащия и властнямащите, които гравитират около властта. Властта не е само сексуален афродизиак, тя е много по-мащабен афродизиак.

Ако погледнем прагматично, нищо не накърни интересите на американското общество от тази афера, освен че създаде един семеен проблем и накърни приятната илюзия и заблуждение, че американският президент е морален. Това бе една неудобна истина, която разкри истинското измерение на нещата на прехода между две епохи. Знаете и в България колко бе срамно преди човек да се разведе и да си дете на разведени родители, но днес статистиката сочи, че в повечето случаи е по-скоро рядкост да си дете на родители, които имат стабилен брак.

– Едва ли щеше толкова да се шуми за отношенията между Кирил Петков и Лена Бориславова, ако не ставаше дума за министър-председател и началник на кабинета му и говорител на правителството, ползване на държавен самолет до Солун…
– Случаят не е като Бил Клинтън и Моника Люински, както и за съмненията за аферата между Мерилин Монро и президента Джон Кенеди. В нашия случай госпожа Бориславова има пряко участие във властта и това поставя под съмнение доколко решенията, които са се взимали, действията, които са се извършвали, всичко, което касае оперативното управление на държавата, не е повлияно до голяма степен от тези взаимоотношения. За съжаление няма как да се отървем от това натрапващо се впечатление.

– В българския политически живот след 10 ноември 1989 година имаше доста пикантни истории с депутати и министри, но това като че ли не изигра никаква роля в тяхното по-нататъшно развитие като политици…

– Вече казах, че нашите политици използват някоя афера като брошка. Разбира се, крият я, но тя няма определящо значение за техните кариери, както е отвъд океана, когато кандидат-президентът през 1986 г. Гари Харт бе засечен в сексскандал и напусна кампанията. Ние имаме особен вид толерантност към подобни изяви, дори в някои случаи може да ги смятаме за предимство, а не за недостатък.

Фокусираме се върху това, че съответният мъж е постигнал нещо и всички казват – ех, да бях на неговото място с неговата власт, щях да имам всички жени.

Това е нещо като нереализиран копнеж за българските мъже, или поне за част от тях. Тези скрити еротични копнежи сюблимират в образа на съответния политик, който успешно е забърсал някоя манекенка или някоя красива популярна жена. Но пак казвам – не е важна пикантната страна на нещата, тя не се отразява негативно върху имиджа на политика и не носи чак такива големи репутационни щети, освен ако не се установят и други опасни явления, които можем да наречем намеса в политически решения.

При нас по-често нещата са опирали до това някоя дама да придобие полузаконно някой апартамент. Спомняте си Тодор Живков как раздаваше апартаменти на актриси, както се говореше – близки до него. Не знаем колко той се е възползвал или не, но близостта с него определяше някакъв вид заможност и благосъстояние.

Уникалното в сегашния случай Петков-Бориславова е, че става дума за пряко влияние върху процесите в държавата. Може да е и благотворно влиянието, но някак съвсем легитимно се задава въпросът доколко дадени решения и преценки са били максимално обективни и рационални и доколко са били повлияни от любовния подтекст, който се е завихрил в Министерския съвет.

– Как според вас би трябвало да се процедира оттук нататък с тази афера? Да се иска оставката на премиера, на Бориславова също… За да се сложи край по някакъв начин, защото двамата нямат май никакво намерение да направят това.

– Не мисля, че времената, в които живеем, се отличават с някакъв особено висок морален стандарт, така че това изобщо ще се отрази по някакъв начин, по който ние си мислим. Защото ние пренебрегнахме с огромна лекота факта, че Петков е първият премиер в историята на България, който е нарушил конституцията. Много граници на морала и на нормалността бяха прекрачени. Например президентът с неговия фалшив натовски ореол, който директно или индиректно подкрепя Русия и казваше, че ако има трима-четирима като Кирил Петков държавата щяла да цъфти, а сега с тези хора все едно, че не са се познавали. Или това лицемерие да се обясняват нещата с чуждо вмешателство.

– Между другото, преди да се кандидатира за президент, Румен Радев бе обвиняван, че живее с любовница, но набързо сключиха брак…

– Мисля, че това по-скоро подкрепя неговия имидж. Вярно, че тази брошка беше почнала да блести по-силно по едно време и не пасваше на всички тоалети, ако мога да се изразя така. Беше се поувлякла тази брошка и това бе опит за някаква намеса във функциите на президента, но този опит бе овладян в момента, когато намесата бе забелязана от обществото.

Но много по-тежки са дилемите, пред които стои българското общество.

И за съжаление, чувството за срам от погрешния избор, който направихме и което се крие в момента, ще замъгли тази преценка и отново онези, които се опитват да вещаят един твърде пъстър парламент, базирайки се на моментни социологически снимки, може и да бъдат прави. Много зависи от това как сегашната ситуация бе бъде интерпретирана и как хората са разчели поведението на господин Трифонов пред „Дарик радио“. Като човек, който 25 години се е занимавал с лъжата, смятам, че за много от нещата той не лъжеше. Оставам настрана това дали одобряваме или не, дали е правилно или грешно. Но почти за всички неща не мисля, че неговото поведение беше поведение на човек, който лъже. По-скоро беше искрен.

– Как ще завърши според вас любовната сага Петков- Бориславова? С развод?

– Тук няма да коментирам, това е изцяло в правото на замесените в този случай да решават. Историята познава най-различни ситуации. По-важно е как Кирил Петков ще се разведе с държавата, а не с жена си.

– – –
Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.