СИНПИ: ГЕРБ е първа политическа сила с 24.5%, ПП втори с 16.6%

0
53
Графика: СИНПИ
Николай Димитров - ГЕРБ/СДС Николай Димитров - ГЕРБ/СДС

8 партии влизат в парламента според проучването

ГЕРБ остава първа политическа сила и вече води убедително с 24.5%. На второ място и със значително паднали проценти остават от „Продължаваме промяната“ – 16.6 на сто. Трети в проучването на Стратегическия институт за национални политики и идеи /СИНПИ/ се нареждат ДПС, а БСП остават едва пета политическа сила.

Електорални нагласи

Трите парламентарни избора през миналата година се отличаваха със сравнително високи дялове на колебаещи се избиратели (между 12 и 15 на сто), които в анкетна ситуация и в непосредствена близост до изборния ден твърдяха, че ще вземат решение за кого да гласуват или да не гласуват в последния момент. Два пъти (през юли и ноември) тези дялове се материализираха, при това преимуществено в полза на определени формации (през юли – за ИТН, през ноември – за „Продължаваме промяната“). Това и в двата случая доведе до изненадващо преподреждане на парламентарно представените политически сили, разминаващо се съществено с предварителните прогнози.

Сега делът на колебаещи се избиратели е съществено по-нисък (около 6%) и очакването е този дял да се разпредели приблизително пропорционално на данните от количествения декларативен вот.

Под линията на 4-процентовия праг личат имената на още две формации, които привличат потенциална подкрепа над или около 1%: „Изправи се България“ (1,8%) и ВМРО (0,9%). Вероятността обаче която и да е от тях да бъде представена в следващото Народно събрание практически клони към нулева.

Същевременно прави впечатление, че двама от потенциалните участници в следващия парламент („Има такъв народ“ и „Български възход“) са в „опасна близост“ до изискуемия се от закона праг за влизане в Народното събрание, заради което данните за тези две формации на този етап не трябва да се разглеждат като надеждна основа за по-категорични прогнози.

Възможно ли е разместване в класацията на бъдещите парламентарно представени политически сили заради изненади в оставащите дни до края на прадизборната кампания или в самия изборен ден? Разбира се, че е възможно. Тук трябва да се вземат предвид още няколко неща, които личат от данните.

Прието е да се смята, че при ниска избирателна активност интригата за електоралния резултат се трансформира в битка на „твърдите“ партийни ядра. Времевата дистанция между предишните и настоящите парламентарни избори обаче е сравнително къса, заради което от най-голямо значение е доколко участниците в предизборната надпревара ще съумеят да мобилизират предишните си гласоподаватели.

Прави впечатление, че три от формациите (ДПС, „Възраждане“ и коалицията „ГЕРБ-СДС“) постигат сравнително висока степен на мобилизация на предишните си гласоподаватели, като една от тях („Възраждане“) почти удвоява електоралния си потенциал чрез привличането на нови гласове. Сравнително успешно с привличането на нови гласове се представя още една формация („Демократична България“), но в същото време не успява да задържи в достатъчна степен предишните си гласоподаватели. Големият „губещ“ е „Продължаваме промяната“, от която са оттеглили подкрепата си близо 40 на сто от нейните бивши избиратели, а не се справя сравнително успешно и с привличането на нови гласове. В числото на „губещите гласове“ следва да се споменат и „БСП за България“ и „Има такъв народ“, които обаче се радват на сравнително добра мобилизация на сегашните си твърди ядра.

Публичните дебати около въпроса за машинното гласуване и инициативите за връщането на старата система на изборност оформиха масовото убеждение, че този начин на избор фаворизира едни партии и ощетява други.

Избирателна активност

Получените данни са доказателство за очаквана ниска избирателна активност, дори по-ниска в сравнение с регистрираната през ноември миналата година. Това ще се случи, освен ако оставащите до края на предизборната кампания дни не произведат някакво голямо и непредвидено събитие.

Очакваната ниска избирателна активност е причинена от различни фактори, които обаче действат едновременно като съвкупност.

На първо място се откроява умората. През миналата година избирателите на три пъти бяха призовани да се явят пред изборните секции, но в два от случаите (през април и юли) излъчените парламенти не произведоха власт. В третия случай властта бе краткотрайна. Сега делът на хората, които са убедени, че и този път ще се случи същото или подобно нещо, възлиза на 46,3 на сто. Заради това все повече избиратели декларират намерение да изчакат и да упражнят правото си по-нататък, когато шансовете за излъчване на устойчиво мнозинство и редовно правителство ще изглеждат по-добри.

На второ място следва да се подчертаят различните по дълбочина и посока обществени страхове, които правят изборите второстепенна грижа за мнозина: обедняване заради инфлацията, битови несгоди през зимата заради недостига на енергоносители, загуба на работни места заради икономическата криза, страх за здравето заради нова пандемична вълна.

На трето място се подрежда факторът „дефицит на нови лица и формации“. На предстоящите избори като кандидати „за славата“ се явяват същите играчи, които по различно време и на различни основания през миналата година бяха пренебрегнати или отхвърлени от избирателите.

На четвърто място играе роля опасението от растящата международна нестабилност, която във всеки момент може да ангажира България пряко във военния конфликт, бушуващ недалеч от нашите граници. Освен всичко останало, приключващата предизборна кампания оставя впечатление, че българският разговор не е политически, а геополитически и, че важните решения не се вземат тук, а на друго място. Наблюдението върху публикациите в медиите (телевизия, радио, печат) и в онлайн платформите и социалните мрежи разкрива, че думи като „Русия“, „Украйна“, „Америка (САЩ)“ и „Европа (Европейски съюз)“ са използвани между 8 и 10 пъти повече, отколкото „България“.

На пето място е редно да се напомни, че през ноември миналата година, когато бе отбелязан рекорд по ниска избирателна активност, освен парламент се избираше и президент. Тогава пред урните се явиха близо 5%, които гласуваха само за президент. Сега няма да ги има.

Накратко, избирателите очакват да им се посочи перспектива не за неясното и несигурно бъдеще, а за връщане към познатото им минало – без инфлация, без пандемия, без война. Проблемът не е в това, че в предизборната кампания не се чуват подобни послания, а в това, че те не звучат убедително, защото се използват повече за размяна на взаимни обвинения и оправдания между политическите формации, вместо за разговор с избирателите.

Всичко това предпоставя по-ниска избирателна активност в сравнение с ноември миналата година, когато активността бе около 40% (близо 2,7 млн. души). Сега не се очаква активността да надхвърли 2,5 млн. души, но може да спадне и до по-ниски нива. Същевременно вотът извън сраната ще повиши своята тежест при разпределението на резултата, тъй като се очаква да се запази приблизително на същото номинално ниво.

Анализът е въз основа на данни от национално представително проучване, проведено от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), в периода 16-21 септември 2022 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1104 пълнолетни граждани по метода CAPI (с помощта на таблети). При анализа са взети предвид и данните от 450 онлайн интервюта с български избиратели, гласуващи извън страната. Проучването е осъществено със собствени средства на института.