Когато не знаеш и не разбираш какво е свободата, можеш много лесно да я изгубиш…
Огнян Минчев, фейсбук
Моето поколение има неизличим грях, че не разказа – в учебници, в литература и в спомени пред децата си – истината за годините на комунистическо управление в България. Във вакуума на нашата колективна безотговорност към младите поколения се настаниха лъжите, измислиците, носталгичните фантазии за комунистическия режим като една „златна епоха“ на безвъзвратно отминало „щастие“. Част от тези лъжи са безспорно целенасочена стратегия за очерняне на българския избор на развитие след рухването на Стената и целенасочен опит за обръщане на българския път обратно към варварството на Евразия. Друга част са израз на автентична носталгия на хора от моето и по-старите поколения по тяхната младост.
По Божия милост човек е така устроен, че помни от миналото преди всичко доброто, вълнуващото. Когато си припомняме младостта си, ние си припомняме нашата сила, нашите мечти за едно по-добро бъдеще, припомняме си безкористната любов на родителите и прародителите си. Така носталгията по младостта неусетно се приплъзва към носталгия по цялостното социално обкръжение, в което сме преживели младостта си. Особено ако настоящето ни не е особено успешно или мотивиращо…
Текстът по-долу е добра илюстрация на казаното. Не мога да обвиня авторката в целенасочена манипулация – по-скоро нейният текст илюстрира този тип носталгични фантазии, които са спомени за емоционална светлина и споделена близост с близки и приятели, които рядко произтичат от реалните обществени условия, в които са се случили. Не беше разрешено да ходиш в гората и да сечеш елхи – освен ако не си живял в планинско село, „далеч от света“. Аз съм на 66 години и свидетелствам, че тогава имаше играчки за елха, гирлянди, а понякога и лампички… Това поне имаше. И нямаше нужда да се нижат пуканки – освен по традиция за сурвачката, нямаше нужда от гланцови блокчета за играчки…
Много други неща нямаше. „Пари нямахме, но бяхме щастливи“. Да, щастието – особено по Коледа и Нова година не е зависимо пряко от парите. Но в онзи свят на нашата младост нямаше много други неща, които нашите деца и внуци днес приемат за дадени „естествено“, по предусловие. Те най-вече приемат за „естествена“ свободата, с която разполагат – и с която понякога твърде неумело боравят. Това е нашия грях – че не им разказахме за това какво е свободата. Не им казахме, че липсата на свобода е състояние, което винаги дебне близко зад ъгъла. Не им обяснихме, че трябва да пазят свободата си. Това е непростим пропуск – защото когато не знаеш и не разбираш какво е свободата, можеш много лесно да я изгубиш…
