Радев е пълновластен господар на България и никой не му търси сметка защо се бави стартирането на работата на толкова важното 47-мо Народно събрание
Интервю на Tribune.bg с продуцента, фотограф и режисьор Виктор Димчев за преговорите за съставяне на правителство в мола, новите спасители и техния вожд, изводите след поредните избори и народопсихологията на българския избирател
Г-н Димчев, как бихте коментирали преговорите в мола, които водят Асен Василев и Кирил Петков?
– Знаково е, че след спирането на ползването на новата сграда на парламента, сега вече и старата сграда не се ползва по предназначение. И докато Кръглата маса от 1990-а се провеждаше в сградата на Народното събрание, прави впечатление, че сегашното издание се провежда в същия мол, в който се регистрираха партиите „Да, България!“ и „Републиканци за България“. Изглежда на партньорите от САЩ по някакви причини тази зала им е много удобна.
Мисля си, че ако тази инициатива бъде успешна, ще е някак куриозно, след залата в Търново на Учредителното събрание и величествената сграда на старото Народно събрание как ли ще изглежда това решение.
Може би ще поставим мемориална табела на паркинга на мола, че тук е започнало новото българско възраждане.
Прави впечатление, че двамата лидери на „Продължаваме промяната“ сами водят преговорите по всички теми и нямат експерти за тази цел, вчера бяха разговорите по отношение на вътрешната сигурност, Асен Василев сякаш нищо не разбираше и не беше особено подготвен по тази тема. Реално те нямат партия, нямат и експерти, а правителство ще правят.
Няколко пъти самите участници в преговорите обръщат внимание, че сякаш целта на форума е просто да се извадят по няколко изречения като заключение от процеса и така да се отчете „свършена работа“. От изслушванията дотук се оформя мнението, че или Асен и Кирил разбират от всяка тема в страната, или тези действия са проформа. Втората хипотеза изглежда доста по-работеща.
– Защо според вас президентът Радев още не е издал указ за свикване на Народното събрание, при положение че вече трябваше да се работи върху бюджета?
– След създаването на свой пропрезидентски проект под формата на нерегистрирана партия, част от коалиция под контрола на бивши и настоящи служебни министри, както и наличието на партия златен пръст, каквато доскоро беше „Атака“ на Волен Сидеров, а сега е „Възраждане“ на неговия стар боен другар Костадин Костадинов, Румен Радев е вече пълновластен господар на републиката. Никой не му търси сметка защо се бави стартирането на работата на толкова важното 47-мо Народно събрание.
Подозирам, че причината е да мине нужното време за представяне на позицията на новата коалиция от коалиции като нещо оформено, единно и силно. Само по този начин президентът ще има на кого да връчи мандат след седмица-две. Доста е пародийно и театрално, но това сякаш е новият повей в българската политика, аз на теб, ти на мен.
– Каква е равносметката от изминалите избори?
– С тези избори свърши дългата предизборна кампания на новия стар президент. Вследствие на това страната беше тласната към икономическа, социална, здравна криза. Успоредно с това беше създадена политическа криза. Само година след показването на юмрука почти всички партии в страната са в плачевно състояние, след тежки загуби, с лидери в оставка, а властта е прелята от партиите в новите пропрезидентски креатури.
Имаме основание да се съмняваме, че това бяха последните честни и свободни избори в България, ако въобще са били такива.
Куриозно или не, диктатурата във Венецуела е закрепена именно чрез машинно гласуване, и то точно през фирмата, която налага този избирателен процес у нас в момента. Ще се учудя, ако Радев и неговата коалиция загубят в близките години каквито и да било избори у нас.
– Защо българинът обича да се хваща като удавник за сламка при появата на всеки нов „герой“, не си ли научихме урока вече?
– Това е манталитет и народопсихология, която неведнъж е играла лоша шега на българите. Достатъчно е да споменем бунта на Владимир Расате, управлението на Борил, въстанието на Ивайло и разделянето на държавата преди падането под турско робство.
В момента времената са по-динамични и героите идват и си отиват по няколко на година.
Посрещнахме 2021-а с един спасител, сменихме го с друг, в момента качваме трети, преизбираме четвъртия… Може би това е националната ни орисия – да се предоверяваме, а после да наказваме. Нещо такова се случи с Бойко Борисов, който беше низвергнат след три много успешни управленски мандата, които приближиха страната до средноевропейското ниво.
– Как Румен Радев успя да получи необходимата подкрепа за втори мандат, въпреки че неговите служебни правителства не се справиха с овладяването на тежката здравна криза, освен това докараха страната и до икономическа и енергийна криза. Избирателите не си ли дават сметка за всичко това?
– Самото въздигане на Радев беше оформено от серия действия на руски стратегически мислители. В тази страна има цели институции, които изучават подобно поведение и политически сценарии. Преизбирането на Радев беше също плод на много внимателно подбрана стратегия, с участието на много пари и помощ от поне десетина извънредно богати българи, чиито нездрави интереси бяха засегнати през последните години.
Когато застанеш срещу бизнеси за десетки милиарди и семейно-социални връзки между приятели, шуробаджанащина от поколения, от времената на активните борци срещу фашизма до тези на активните площадни борци, не те очаква нищо друго освен това, което се случва у нас. Олигархията доволно потрива ръце, защото си избра за втори път президент.
Впрочем по същия начин се случи и с президента Първанов, който също като Радев си направи партия по време на управлението.
