„Гробарят“ Минеков няма да уважи честването на Стефан Данаилов в Народния театър. Страх го е от линч

0
193
Гробарят Минеков

Време е и на „Дондуков“ 2 да се усетят, че с избора на този некултурен тип за министър, културата ни е обречена

От Фейсбук профила на журналиста Иво Димитров

Едно птиченце ми каза, че некултурният служебен министър на културата Велислав Минеков се уплашил довечера да отиде на честването на Стефан Данаилов в Народния театър. Уплашил се, защото на него едно друго птиченце му казало, че хора от арт средите му готвят публична разправа.

Кори с яйца се изкупували масово в бакалиите, разположени в близост до една от най-представителните сгради в страната. Причината били заканите на Минеков пред познати и непознати, че щял да уволни директора на Народния театър Васил Василев.

Винаги съм се чудил защо природата, надарила така щедро едни с талант и размах, се е отнесла толкова жестоко с други. Убеден съм, че тази диспропорция е в основата на комплексите, които тресат некултурния министър на културата. Неспособността да застанеш зад талантливия, провинциалната еснафщина, злобата и завистта обясняват линията на поведение на Минеков към Васил Василев.

В случая имаме търсене на конфликт от страна на едно овластено нищожество с един можещ и доказан професионалист. Един негоден за нищо мъж в предпенсионна възраст срещу таланта на директор, който за месеци върна опашките от зрители пред Народния театър и започна да съизмерва първата ни трупа с най-добрите в Европа. Визионер срещу чичка на служебна хранилка. Творец с размах срещу мишкуващ на държавна разкладка чиновник.

Вчера за първи път видях обединени ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Демократична България“. Ако се търсеше формула за единение и съставяне на правителство, то тя бе намерена в Комисията по култура към парламента. Депутати от всички парламентарни групи насметоха в ъгъла Велислав Минеков и се обединиха срещу посредствеността на този случайник. Време е и на „Дондуков“ 2 да се усетят, че с избора на този некултурен тип за министър, културата ни е обречена. А когато културата на една държава се води от самодоволни илитерати, нацията изглежда обречена на тежък упадък…