Обявен е за издирване от руската държава, името и снимката му се разпространяват от властите, а залавянето му е приоритет
В света на високия шпионаж, дързостта и успешните, безумни военни схеми, Артьом Тимофеев заслужава своето място. Руснаците със сигурност биха искали да знаят местонахождението му още днес, а в ход е национално издирване.
Мистериозният Тимофеев е идентифициран като украинския таен агент, ръководил една от най-дръзките и брилянтно изпълнени военни операции в съвременната история.
Операция „Наказание“, нападението „Дамбъстърс“ – при която летците на Кралските военновъздушни сили Ланкастър пробиват два язовира на Рур с подскачащи бомби през 1943 г. – отдавна е критерият, спрямо който са измервани други невероятни преврати. Операция „Паяжина“, която украинските тайни служби – СБУ – извършиха в неделя следобед, надминава дори този подвиг по спиращ дъха мащаб и въздействие. Едновременно с това, през три часови зони и на хиляди мили от украинската граница, рояци дронове камикадзе удариха четири руски въздушни бази, където бяха разположени стратегическите бомбардировачи с голям обсег на Кремъл.
Вчера Киев заяви, че с един удар е унищожил 34% от тежките бомбардировачи на Русия, причинявайки щети на стойност около 7 милиарда долара. А записите от мобилни телефони на облаци дим, издигащи се от базите по време на атаките, клиповете от дроновете и сателитните снимки на последиците: всичко това сякаш потвърждава твърдението.
Операцията беше удивителен триумф. Руските военни блогъри сравниха изненадата и опустошението на атаката с тези, нанесени от японците на американския флот в Пърл Харбър. Но как, за бога, украинците успяха да я изпълнят?
С появата на повече информация от триумфиращия Киев и унижената Москва, можем да започнем да сглобяваме историята на „Паяжината“.
Откакто пълномащабното нахлуване в Украйна започна през февруари 2022 г., тежките бомбардировачи на Русия причиниха масови смъртни случаи и разрушения. Първоначално проектирани по време на Студената война като стратегически ядрени бомбардировачи, самолетите са пренасочени за носене на конвенционални крилати ракети с дистанционна атака. Те се изстрелват от руското въздушно пространство, далеч извън обсега на украинските системи за противовъздушна отбрана.
И трите варианта на тежките бомбардировачи, които са в експлоатация, имат огромни полезни товари. ТУ-95 „Мечка“, турбовитлов самолет от 50-те години на миналия век, може да носи 16 крилати ракети, изстрелвани от въздуха. ТУ-22 „Слепец“, първият свръхзвуков бомбардировач на Русия, има капацитета да изстреля свръхзвуковата ракета Х-22, която има скоростта да избегне повечето украински системи за противовъздушна отбрана. ТУ-160 „Блекджек“, най-модерният стратегически бомбардировач на Русия, може да носи до 24 крилати ракети Х-15 в една мисия.
Тези самолети всяват нощен ужас в украинските градове. И изглеждаше, че нищо не може да се направи, за да бъдат спрени.
Поради нарастващия обхват и точност на украинския флот от щурмови дронове, бомбардировачите бяха преместени в бази дълбоко в Русия, които не бяха уязвими за ответни удари. Някои от тях бяха чак до Сибир и Северния полярен кръг.
И така, преди 18 месеца президентът Володимир Зеленски призова началника на СБУ генерал-лейтенант Васил Малюк и му каза да намери начин да пренесе войната в скривалищата на тежките бомбардировачи. Как обаче да се удари на хиляди километри извън обсега на най-далечната ракета или дрон на Украйна? Да не говорим за проникване в една от най-сложните системи за противовъздушна отбрана в света?
Тогава на някой му хрумна идея, която в началото сигурно е звучала налудничаво – като Барнс Уолис да предложи своята подскачаща бомба. Защо да не закара дроновете-камикадзе с камиони до периметъра на въздушните бази и да ги изстреля през оградата?
За да се направи това, дроновете ще трябва да бъдат внесени контрабандно в Русия и скрити на сигурно място. Когато дойде време за атака, рояците безпилотни летателни апарати трябваше да излетят от скривалището си върху търговски превозни средства, които не биха предизвикали подозрение. А това трябваше да се сбучи по начин, който не би изложил операторите или агентите на място на незабавни репресии или залавяне.
Необходима беше база в Руската федерация, от която да може да се мобилизира логистиката на „Паяжина“ и да се започне атаката. Това, разбира се, означаваше, че ще трябва да има украински агент на място, далеч зад вражеските линии, който да поеме огромен личен риск.
Индикациите сочат, че избраното място за руския „офис“ на „Паяжина“ – както го нарече президентът Зеленски – е бил малкият град Челябинск. Той се намира на повече от 1600 километра източно от Москва, но – и това може да е било важно за контрабандния аспект на операцията – само на 135 километра по шосе северно от границата с неутрален Казахстан.
Руски мили-блогъри са идентифицирали склад в Челябинск като център на „Паяжина“. Нает за 350 000 рубли (3250 британски лири) на месец, това е мястото, където се твърди, че дроновете и техните пускови установки са били сглобявани и изпращани. Зеленски също така предполага, че „офисът“ е бил в съседство с местната централа на ФСБ – федералната служба за сигурност, която замени КГБ. Той не разкри местоположението.
Но кой е трябвало да ръководи тази изключително сложна и рискована операция?
Мъжът, когото руското Министерство на вътрешните работи подозира, че е местен организатор, разбира се, е Артьом Тимофеев. Името и снимката му се разпространяват от властите, а залавянето му е приоритет.
Според руски източници Тимофеев е роден в украинския град Житомир, живял е в Киев и се е преместил в Челябинск „преди няколко години“, работейки като „предприемач“. Твърди се, че той е бил DJ и музикант. Според канала в Telegram Mash, който е прегледал публикациите му в социалните мрежи, Тимофеев е имал тесни връзки с музиканти от Украйна, бил е съсобственик на местна марка дрехи, а през 2014 г. е публикувал снимки от Майдана в Киев, изразявайки подкрепа за протестиращите.
Дали е бил спящ агент от самото начало? Ако е така, той не е крил подкрепата си за Украйна, по думите на негови приятели. Но как би могъл да бъде заплаха на такова стратегически незначително място, на хиляди мили от войната?
Той е бил, както се е изразил един руски блогър, „вълк в овча кожа“. Дроновете е трябвало да бъдат превозвани до целите и изстрелвани дистанционно от дървени кабини, превозвани върху плоски товарни площадки на тежки камиони. Според президента Зеленски, след това те са били пилотирани дистанционно до целите си.
Идентифицирани са били четири авиобази: летище Белая в Иркутска област, Сибир, на повече от 4000 км от Украйна; авиобазата Оленя в Северния полярен кръг близо до Мурманск; авиобазата Дягилев в Рязанска област; и база близо до град Иваново.
„Артьом“ изглежда е наел четирима нищо неподозиращи шофьори на тежки товари, за да транспортират това, което са смятали за обикновени дървени къщи с рамки, до различни места в Руската федерация. Според СБУ дроновете са били скрити под покривите на къщите. Според руски източници всички камиони са били регистрирани на „Артьом“.
Шофьорът Александър З., на 55 години, от Челябинск е казал на разследващите, че е получил поръчка за транспортиране на „къщи с рамки“ до Мурманска област от бизнесмен на име Артьом, който е осигурил камиона. Шофьорът Андрей М, на 61 години, е казал, че Артьом му е казал да транспортира дървени къщи до Иркутск. Сергей, на 46 години, е имал идентична история. На него му е било наредено да транспортира модулни къщи до Рязан. Друг шофьор е изпратен в Иваново.
Така сцената е била подготвена за зрелищната развръзка на „Паяжина“.
48-те часа преди „Нулевия час“ видяха как украинските разузнавателни служби демонстрират способността си да нанасят все по-дълбоки удари във вражеска територия – и Русия отвърна на удара с рекордна свирепост. Миналия петък Украйна удари цели във Владивосток, на тихоокеанското крайбрежие. На седем хиляди мили от границата, това беше най-далечното място, което Украйна беше ударила в Русия.
На следващата нощ най-малко седем души бяха убити и други 69 ранени, след като влак, пътуващ за Москва, дерайлира от експлозия в Брянска област, която граничи с Украйна. Отмъщението не закъсня. В рамките на часове Русия започна най-голямата си атака с дронове по време на войната – 472 безпилотни летателни апарата за една нощ.
На следващата сутрин, неделя, 1 юни, руска ракета удари тренировъчен полигон в Днепровска област, убивайки 12 войници и ранявайки още 60. Това накара командващия Сухопътните войски генерал-майор Михайло Драпати да подаде оставка. Удар за Украйна. Но нищо в сравнение с това, което Киев щеше да нанесе на Русия в замяна.
Неделя, 1 юни, около 13:00 ч. местно време. Това е Деня на руската военно-транспортна авиация.
Докато се движел по маршрута, Александър З. получил обаждане от непознат човек, който му казал точно къде да спре. Това била бензиностанция „Роснефт“ до авиобазата „Оленя“. Шофьорът Андрей М. бил инструктиран да паркира в кафене „Теремок“ в Усолье-Сибирское, до базата „Белая“. Почти веднага щом шофьорите спрели на указаното място, светът сякаш експлодирал около тях.
Според СБУ покривите на ремаркетата на камионите били „отворени дистанционно“ и рояците дронове били изстреляни отвътре. Те имали само няколкостотин метра, за да достигнат целите си. Изненадата била пълна, а местните отбранителни сили – безпомощни. Тъй като и четирите атаки били извършени едновременно, изглежда, че не е могло да се разпространи полезно предупреждение.
Кадри в социалните медии от атаката в „Белая“ изглежда показват дронове, излизащи от ремарке на съчленения вагон на Андрей М. Той е паркиран от другата страна на оживена магистрала, която минава покрай периметъра на авиобазата. Нещо, което прилича на покривни панели, лежи на земята до камиона, което предполага, че са били взривени.
Шофьорът Сергей дори не е имал възможност да спре, преди покривът на ремаркето на камиона му Scania да се взриви и още дронове да започнат да летят навън и към целевата база.
Около 117 дрона-камикадзе са били използвани в атаките, според президента Зеленски, контролирани от същия брой пилоти.
Всяка авиобаза е могла да бъде ударена от до 30 дрона едновременно. Източници предполагат, че СБУ е използвала собствената мобилна мрежа на Русия, за да комуникира и да насочва големите дронове „квадрокоптери“. За да направят това, те трябва да са имали руски SIM карти или модеми.
Целите просто са чакали, разрушенията са били огромни.
Украинците публикуваха видео от дрон, прелитащ над редица руски тежки бомбардировачи, спретнато паркирани в Белая. Един от бомбардировачите е ударен от друг дрон, който експлодира, когато дронът с камера се приближава.
Сред 41-те самолета, за които украинците твърдят, че са унищожени, е самолет за ранно предупреждение и управление Бериев А-50, от които Русия разполага с по-малко от десет.
Първите сателитни снимки на последиците в Белая изглежда показват шест унищожени бомбардировача тип ТУ-22 и един ТУ-95МС видимо повреден.
„Ще ги ударим в морето, във въздуха и на земята“, заяви СБУ. „Ако е необходимо, ще ги атакуваме и от подземията.“
А какво да кажем за мистериозния Тимофеев? Всички, които стоят зад операцията, „са в Украйна отдавна“, твърди СБУ. Триумфът на „Паяжина“, изглежда, е пълен.
