През 2022 г. са били подслушвани или следени 2325 лица
Без дебат и с 48 гласа „за“, 2 „против“ и 51 въздържали се парламентът отхвърли доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2022 година. В подкрепа на документа гласуваха 35-ма депутати от ГЕРБ-СДС, един от „Продължаваме промяната – Демократична България“, десет от ДПС и двама от „Има такъв народ“, съобщи БТА.
В доклада на Комисията за контрол над службите за сигурност се посочва, че през 2022 г. специални разузнавателни средства (СРС) са използвани по отношение на 2325 лица. До съдилищата са изпратени общо 4331 искания за използване на СРС за лица и обекти. От тях са разрешени 3562 и отказани 769. В резултат на приложените СРС, заявителите са поискали изготвянето на 816 веществени доказателствени средства. В 118 случая СРС са използвани по отношение на обекти за установяване самоличността на лица, за които е имало данни и основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените в закона. За 304 процедури прилагането на СРС е започнало по реда и при условията на чл. 17 от Закона за специалните разузнавателни средства, а за десет процедури – по чл. 18 от ЗСРС. Общият брой приложени оперативни способи е 5693.
Европейските делегирани прокурори в България през изминалия период са изготвили 44 искания за използване на СРС, като по тях са поставени 18 отказа и седем са оставени без разглеждане от председателя на Софийския градски съд или оправомощен от него заместник-председател.
През 2022 г. СРС са използвани най-често за престъпления по чл. 321 от НК (организирана престъпна група) – 974 случая, чл. 354а (наркотични вещества) – 852, чл. 234 (акцизни стоки) – 126 случая, чл. 195 (кражби) – 176, чл. 301 (подкуп) – 47, чл. 242 (престъпления против митническия режим) – 82, по глава първа от особената част на НК – 155, пише още в доклада. (БТА)
