Мръсните танци на Иван Костов и Атанас Атанасов с Държавна сигурност и РУМНО

0
583
Мръсните танци на Иван Костов и Атанас Атанасов с ДС и РУМНО

Темата за Държавна сигурност, „ченгетата“ и „комунистите“, с която толкова обичат да заиграват Драгалевският Командир и джобният му генерал, наподобяват копчета с програмиран ефект

Антон Тодоров, zonanews.bg

Темата за Държавна сигурност, „ченгетата“ и „комунистите“, с която толкова обичат да заиграват Драгалевският Командир и джобният му генерал, наподобяват копчета с програмиран ефект. Натискаш преди избори и някаква (макар и все по-рехава) група избиратели ти осигурява политическо рециклиране и една дузина от криптокомунисти от ДСБ (днес ДеБъ, ДаБъ-ли и т.н.) отново попадат в парламента. Най-възмутителното е, че изобщо някой продължава да им се хваща на номерата.

Добрата новина е, че възможно този път мушенгията им да н епроработи и в НС след 4 април да не се появи поредната dirty dozen (мръсна дузина) от политически ментета. Нали знаете – можеш да лъжеш избирателите си за известно време.

Можеш да лъжеш част от избирателите си през цялото време, но не можеш да лъжеш всички свои избиратели през цялото време. Вече писах подробно за назначенията на ченгета от ген. Атанас Атанасов, докато е бил в положение да взема решения в сектор „Сигурност“ – като директор на Национална служба „Сигурност“ в периода 1997-2002 гг.

Назначенията от квотата на ДС и РУМНО, за които е отговорен Иван Костов са не по-малко възмутителни. Когато през март 1997 г. владиците Дометиан и Неофит от кръга на тогавашния патриарх Максим и Софийският митрополит Инокентий се срещат с Иван Костов с изрично искане да се разкрият досиетата на висшия клир, той казва следното в едно интервю: „Глупава идея е да се вадят досиета“. (Иван Костов: Разсекретяването на досиетата не е духовният начин за единението на БПЦ, в-к Демокрация, 22 март 1997 г., стр. 2) Може би затова десният „Голем“ (същество, направено от нежива материя) Иван Костов преуспя в назначаването на цели партизански отряди от щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност и РУМНО.

Думата „преуспя“ е най-точната, защото описва истинското състояние на нещата с пороя от ченгета, които кресливите уж борци с тях (но единствено и само на думи) изсипаха върху главата на нищо неподозиращия десен избирател в периода 1997-2001 г. Докато си късаха ризите и обещаваха по време на предизборната кампания през пролетта на 1997 г. „пълна лустрация“, „декомунизация“ и „възмездие“.

Давам три много показателни примера. Пример номер едно – когато през 2010 г. Комисията по досиетата провери дипломатите за зависимости от тайните комунистически служби се оказа, че от проверените 462 служители на МВнР, 190 са били агенти на ДС. Това означава, че 44 % от дипломатите са били щатни или нещатни служители на ДС и военното разузнаване.

А около 1/3 са били назначени или оставени да си довършат мандата по време на правителството на ОДС. Заключението е наистина съсипващо за Костича – от правителствата на Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Жан Виденов и Иван Костов, с най-голям абсолютен брой предложени и назначени дипломати със зависимости към репресивните служби на комунистическа България е правителството на Иван Костов.

Това правителство и президентът Петър Стоянов са назначили три пъти повече секретни сътрудници и щатни служители на ДС и РУМНО, отколкото по времето на Виденов! Представяте ли си – дори при Луканов и Виденов като премиери няма такова назначаване на дипломати „ченгета“, както това се случи при Стоянов, Костов и Михайлова. Пак да припомня как точно го беше казал Костичът във встъпителното си обръщение към избирателите на ОДС на 21 март 1997 г.: „Ние няма да Ви предадем, няма да Ви измамим“.

Иван Костов

Втори факт – когато с Решение № 185 от 15 февруари 2011 г. Комисията по досиетата обяви имената на сътрудниците на бившите комунистически репресивни служби на ръководни постове в митниците, се оказа, че от 63 сътрудници 27 са се издигнали на ръководни позиции по време на управлението на ОДС и правителството на Иван Костов. Броят им е в пъти повече и в пъти повече в сравнение с назначенията на сътрудници на ДС в митниците при останалите правителства – кабинетът Станишев – 5 души, правителството на Сакскобургготски – 6, на Виденов – 6. Ето и ръководните позиции, на които са назначени 27-те агенти на бившата ДС при кабинета Костов:

Ръководител на Централно митническо управление (ЦМУ) – 1

Ръководител на сектор в ЦМУ – 4

Началник отдел в ЦМУ – 4

Началник на отдел в ЦМУ – 2

Началник на РМУ – София – 1

Зам.-началник на митница Столична – 2 (единият от които след кратко време е назначен за началник на митница Столична и е заемал поста в периода юли 1997 – септември 2001 г.)

Ръководител на направление в митница Столична – 1

Началник отдел в митница Столична – 2

Ръководител на направление в митница Варна – 1

Началник на митническо бюро в митница Варна – 1

Началник на клон в митница Варна -1

Зам.-началник на районно митническо управление (РМУ) в митница Бургас – 1

Началник на Нефтопристанище – митница Бургас – 1

Началник на митнически клон Аерогара Бургас – 1

Зам.-началник на митница Благоевград – 1

Зам.-началник на митница Лом – 1

Зам.-началник на РМУ – Русе – 1

Началник на сектор в митница Свиленград -1

Моят извод от тези факти е, че по времето на Иван Костов митниците са управлявани от Държавна сигурност. Точка! Защо го е допуснал ли? Това вече е въпрос с много нисък праг на трудност – би трябвало всеки да може да си отговори. Моят отговор е следният – назначаването и издигането на тези 27 сътрудници на ДС във висшата йерархия на митниците по времето на Иван Костов не е нито случайност, нито недоглеждане.

То има много „прагматичен“ характер – чрез тези хора се е разчитало да се овладеят и са били овладяни контрабандните канали, които Държавна сигурност е създавала, контролирала и усъвършенствала в годините преди 10 ноември, а и след това. В едно интервю на Иван Костов по темата „Държавна сигурност и митници“ получаваме поредното доказателство, че този човек държи първенството в България по двуличие:

„Смените в нашите митници според мен се дължат на опит на министър Румен Петков и на неговите съветници от Обществения съвет, бившите генерали от Първо и Второ главно управление на ДС, да поставят под контрол една служба, която през годините не им беше подчинена. Каналите за т.нар. държавна контрабанда пред 1989 г. бяха възстановени от тези офицери по време на югоембаргото.

Без висше покровителство на границата от служител на Гранична полиция е невъзможно да се направи каквато и да е контрабанда. (Иван Костов: С покровителството на министър Румен Петков червените генерали съживяват контрабандните канали от югоембаргото, в-к Струма, 4 януари 2006 г.)

Не че не е вярно това, което е казал в това интервю, но перверзното е, че това се говори от човек, по чието време същите тези генерали от ПГУ-ДС и ВГУ-ДС имат най-голямо представителство на свои хора в управлението на митниците!

Трети факт – по време на правителството на Обединените демократични сили (1997-2001) с премиер Иван Костов присъствието на агенти на бившата Държавна сигурност на ръководни постове в Министерството на икономиката е най-масирано. От обявения списък с 45 имена на сътрудници на бившата ДС или на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА в това министерство,19 души за заемали ръководни постове именно по време на кабинета Костов.

За други четирима данните сочат, че са заемали подобни постове в същия период, но за кратко време. За сравнение, назначенията на сътрудници на ДС след 2001 г. в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма са само шест. Иван Костов лично е назначавал десетки щатни и нещатни сътрудници на ДС и РУМНО, вкл. в своя най-близък кръг.

Иван Костов и неговият прессекретар агент Пешко Михаил Михайлов

В периода ноември 1999-юни 2000 г. ръководител на дирекция „Информация и връзки с обществеността“ в Министерския съвет (1999-2000) при правителството на Иван Костов е медийният консултант Михаил Михайлов.

От Решение № 271 на Комисията по досиетата от 5 октомври 2011 г. разбираме, че Михаил Михайлов е бил агент на Шесто управление на Държавна сигурност с псевдоним „Пешко“. Нека кажа нещо в самото начало – информацията, че Михаил Михайлов е бил шестак с псевдоним „Пешко“ е била известна на Иван Костов като премиер.

Той е имал неограничена възможност да получи информация от който си поиска архив, за когото си поиска – това е вън от съмнение, вкл. от неколкократните ми разговори с началниците на различните архиви на службите по онова време. В едно интервю агент „Пешко“ признава, че Иван Костов е знаел всичко за него. И въпреки това го назначава за свое пресаташе. Назначава за човек, който да го представлява и презентира пред медиите и нас, избирателите на ОДС, човек, който е доказан доносник на Шесто управление на Държавна сигурност.

Агент Пешко Михаил Михайлов и прокомунистическите особи Иван Кръстев и Евгений Дайнов през 1996 г. на семинар

Днес вече знам със сигурност, че принадлежността към репресивните служби на тоталитарния режим на хора, които е решил да назначи или издигне в публичната власт, никога не е била истински проблем за Иван Костов. Нито каузален, нито морален, нито принципен, нито идеологически, нито хигиеничен. Никакъв проблем не е било за него това.

Ползваха темата за „ченгетата“ и „досиетата“ изключително избирателно, утилитарно, безпринципно и много подбрано. Единствено и само за две неща – да елиминират някой неудобен или несимпатичен и преди избори, за да мобилизират изпосталялата група свои следовници, за да им осигурят с гласа си поредно рециклиране във „фабриката за луксозни съдби“. В личното дело на агент „Пешко“ (Михаил Михайлов) се съхранява и неговото ръкописно „Обещание“ към органите на Държавна сигурност

ОБЕЩАНИЕ

Обещавам за в бъдеще и при необходимост да съдействам според възможностите си на органите на Държавна сигурност в борбата им срещу вътрешни и външни врагове на Народна република България.

Регистрационният картон на Михаил Михайлов като агент Пешко на Шесто управление на Държавна сигурност

Агент „Пешко“ проявява пълно разбиране за това, че от него се изискват доноси и заявява, че с чувство за отговорност приема поставените му задачи. Какви са тези задачи ли? Още в края на вербовъчната беседа му е поставена и първата такава:

„Да изясни обстоятелството, при които е поставена във ВИТИЗ пиесата на Василий Шукшин „Нажеженият мрак“ и коментарите възникнали около вижданията на режисьора, отнасящи се до някои аналогии с негативните явление в нашето общество“. (Архив на КРДОПБГДСРСБНА (Комисията по досиетата), ЛД (Лично дело) на агент „Пешко“ Михаил Петров Михайлов, IA-31252, стр. 10). Костича лично е посочил за назначение десетки „рицари на плаща и кинжала“ от репресивните служби. Иван Костов, който не иска да има нищо, ама абсолютно нищо общо с Държавна сигурност и нейните куки сега, назначава на 5.VІІІ.1999 г. поредното, стотното, или може би, хилядното ченге от Държавна сигурност.

Този път щастливецът е Бойко Антонов, бивш кадрови офицер на Държавна сигурност, отдел „Задгранични паспорти“ . Той е назначен за директор на Държавна агенция за бежанците, където остава до 2006 г. Секретар на Министерския съвет по европейска интеграция през 1997 г. и началник управление „Европейска интеграция“ в Министерството на външните работи през 1997-1998 г. е агент „Жужа“ – Жасмин Попова.

Жасмин Попова, агент „Жужа“ на ДС

Когато ГЕРБ състави първото си правителство през 2009 г., завари 27 директори на РДВР-та в страната, които са били щатни или нещатни служители на ДС. Повечето от тях са били назначени още по времето на ОДС.

Представям Ви още един невъзможен според моите морални и ценностни мерки случай, който описва цялата перверзия на управлението на Иван Костов и СДС. За началник на регионалното бюро на Интерпол в България през 1997 г. е назначено лицето Петър Йонков Ченгелов. Да, да, по-наблюдателните от Вас веднага разпознаха в него внук на комунистическият функционер Петър Ченгелов, обесен през 1942 г. за просъветски бандитизъм. Ченгелов е назначен за кадрови служител на ПГУ-ДС с личното ходатайство на тогавашния министър на МВР Димитър Стоянов (Архив на КРДОПБГДСРСБНА, Лично кадрово дело (ЛКД) на Петър Йонков Ченгелов, а.е. А-1454, л. 10).

Петър Ченгелов е внук на просъветския терорист със същото име

Зам.-министър на икономиката и промишлеността в правителството на ОДС беше Едит Гетова – негова близка дупнишка другарка, която, забележете, е била вербувана от ДС през лятото на 1989 г.!

Едит Гетова
Предложението за вербовката на Едит Гетова

 

Регистрационният картон за вербовката на Едит Гетова като агент „Иванова“

Нейният ресор ще бъде приватизацията и тя ще бъде проведена по техния начин. Продължавам с назначенията на другаря Иван Костов. Само и единствено куки от ДС и РУМНО, направо не е за вярване, че при това цунами от зависими хора, с които се е обграждал, все още има нахалството да говори за „ченгетата“. Съветник по сигурността в кабинета на Иван Костов е Филип Филипов, бивш служител на ПГУ-ДС и ВГУ-ДС, в демократични времена официален представител на НРС в Мадрид. Иван Костов настояваше да бъде назначен за съветник във фондация „Демокрация“ Васил Коцев, също бивш служител на ПГУ-ДС. Спортният съветник на Иван Костов в периода 1997-2000 г. Веселин Балевски също е бил кадрови офицер на Държавна сигурност, отдел „Задгранични паспорти“.

Веселин Балевски

Когато Иван Костов беше министър-председател, един от най-доверените му хора беше директорът на военното разузнаване Ангел Кацаров – комунистически офицер, десетилетия наред служил в РУМНО. Кацаров през 1984-86 г. е зачислен във военната академия „Кл. Ворошилов“ на ГЩ на ВС на СССР, профил „Оперативно-стратегическо разузнаване“.

Ангел Кацаров, директор на Служба Военна информация по времето на Костов като премиер

Заместници на ген. Ангел Кацаров във военното разузнаване по времето на Иван Костов като премиер са Иван Пенков, Николай Русатев и Стоимен Стоименов. Първите двама са ортодоксални болшевишки офицери от най-мракобесната и просъветска секретна служба на комунистическа България – РУМНО. Стоимен Стоименов е бил инструктор във „Военно-административния отдел“ на ЦК на БКП, дясна ръка на съветският шпионин ген.-полковник Велко Палин.

Стоимен Стоименов
Стоимен Стоименов е изпратен през 1984 г. да учи във Военно-политическата академия Ленин
Стоимен Стоименов е изпратен през 1984 г. да учи във Военно-политическата академия Ленин

През 90-те години на миналия век зам.началник по агентурна работа във военното разузнаване е Николай Русатев, бивш кадрови офицер от РУМНО. За тези, които го познаваме добре на базата на документите в архива на военното разузнаване, той не е нищо повече от крайно пародийна фигура. Да видим какъв човечец е ръководил агентурата на тази прехвалена служба. Лейт. Николай Георгиев Русатев идва в Школата за подготовка на кадри на РУ-ГЩ от гарнизон Айтос, поделение 65180.

Николай Русатев, зам.-директор на Служба Военна информация по времето на Костов като премиер

А сега внимание – четем уникален документ, който предизвика моята ирония и сарказъм да достигнат такива нива:

Преписка на началника на ШПК-РУ-ГЩ

Доклади, отчети и др. материали

Оценката „мн.добър“ по езиковата подготовка е валидна за по-голямата част от слушателския състав. Шестима от същия (лейтенантите Хорозов, Дойков и Юнаков от старшия курс и лейтенантите Алтънов, Русатев и Солаков от младшия курс) показаха успех „едва удовлетворил“. В ръководството на Школата съществува убеждение, че с изключение на лейт. Солаков, останалите слушатели въпреки, че полагат старание, няма да могат да се развият в езиково отношение…Лейт. Николай Георгиев Русатев, завършил езиковия взвод в НУ „В. Левски“ (турски език), проявява старание, но определено показва, че не му се отдава английския език (има оценка 4.00). По специална подготовка е към последните от класа, по военна е посредствен. При провеждането на практическите занятия среща доста затруднения. Има средни интелектуални възможности, но му липсва аналитичност и задълбоченост в работата“. (Архив на КРДОПБГДСРСБНА, Преписка на Началника на Школата за подготовка на кадри, 1977-78 г., ф.23, а.е.42, л. 185-188). Прочетохте ли това? Бъдещият зам.началник на военното разузнаване по агентурата през 90-те години Русатев за малко да бъде отстранен от Школата за подготовка на кадри на военното разузнаване заради това, че е бил към последните от класа по специална подготовка, посредствен по военна подготовка, доста затруднен в практическите занятия, със средни интелектуални възможности и му липсва аналитичност и задълбоченост в работата. Неговите началници и обучаващи в школата на РУМНО го казват, а не аз.

Иван Пенков днес

За заместник на ген. Ангел Кацаров по агентурата в Служба военна информация, както през 2000 г. е преименувано то, е назначен Иван Пенков. Пак румнаджия. Имената му протичат в множество документи от архива на РУМНО отпреди 10 ноември 1989 г. Преди няколко години се оказа, че преди да стане кадрови офицер в РУМНО, е бил агент на ВКР-ДС с псевдоним „Скаленски“. Доносите му могат да бъдат прочетени в документите, които се съхраняват в архива на Комисията по досиетат

Иван Пенков като агент „Скаленски“ на Държавна сигурност. По времето на Костов е зам.-шеф на военното разузнаване
Донос от агент Скаленски Иван Пенков срещу негови колеги военни летци

През 1987 г. Иван Пенков се появява като началник на политотдела в разузнавателния отдел за Турция, а през есента на 1989 г. заминава да се обучава във военно-политическа академия в Москва. Иван Пенков е изключително близък с Иван Костов и семейството му. Синът му, Звезделин Пенков е бил кадрови служител на НСО, лична охрана на Елена Костова, след което се прехвърля в Националната разузнавателна служба и дори преди няколко години беше спряган за евентуален директор на НРС, днес ДАР. „Нека разкрием зад политическата риторика истината, зад митовете – фактите, а зад обещанията на политиците – техните намерения”. Това препоръчвам на всички, а спазването му е като катехизис за разобличаването на политическите лъжи на такива като Иван Костов и неговият джобен генерал. Все пак идват поредните избори – защо не направите избора си по-добре, а не както винаги!