Да последваме Ирландия, която купи машини за 54,6 милиона евро, но се отказа от тях и ги предаде за скрап
Борислав Цеков, фейсбук
На онези, които продължават да си сричат приспивната песничка, че контролните разписки от машините за гласуване били гаранцията, че машинният вот не е манипулиран, отново ще посоча какъв е основният проблем с машинното гласуване. Не е единствен, но е основен.
След като бъде отпечатана контролната разписка, няма никакви гаранции, че софтуерът в машината не извършва операция, с която прехвърля автоматично гласа ви на предварително зададен участник в изборите? Подчертавам – тази софтуерна операция става СЛЕД отпечатването на контролната разписка. Никой не знае какво се случва в „черната кутия“ на машината, освен тази шепа частни лица, които поддържат софтуера и които са напълно безконтролни.
ЦИК няма никакъв надежден контрол върху машините, софтуера и тяхната поддръжка, както и върху частната фирма и частните лица, които предоставят, съхраняват и поддържат машините. А още по-малко съставът на ЦИК притежава някаква специализирана компетентност в компютърните технологии и софтуера. Това е основната причина, поради която никъде в Европа не се гласува машинно в национални избори, а там където го бяха въвели – Германия, Ирландия, Холандия – го отмениха поради високия риск от такива фалшификации.
Повтарям това от години – в медии, в социалната мрежа, в експертни дискусии, в обсъждания при президента Радев, който преди години изведнъж стана радетел на машинния вот, в позиции, адресирани до политически сили.
Днес най-после виждам, че все повече хора и политически среди разбират, че машинният вот носи много по-голям риск от фалшификации, отколкото гласуването с хартиените бюлетини. И че срещу този риск няма никакви реални гаранции и предпазни мерки, за разлика от рисковете при традиционното гласуване, където има възможности за граждански и институционален контрол (ако има воля и желание за това) при преброяването и отчитането на изборните резултати.
Отменете машинното гласуване! Машините продайте на някоя заблудена авторитарна държавица от Третия свят или предайте на скрап, както направи Ирландия. Прочее, писах и преди години – Ирландия похарчи 54,6 милиона евро, за да въведе машинно гласуване през 2006 г. и като се отрезви и осъзна какъв огромен риск от фалшификации носят машините, го отмени през 2010 г., а през 2012 г. предаде всичките си 7500 машини на скрап за 70 хиляди евро. Това е цената, която плащат обществата за липсата на здрав разум и за нежеланието да вникнат и да последват опита на развитите демокрации в Европа, които неслучайно отхвърлят машинното гласуване.
