КНСБ: До края на годината хлябът може да стигне 2 лева, олиото е поскъпнало с 43%

1
81
Снимка: архив

Драстичен скок в цените на храните се отчита в изследване на синдиката

Някои хранителни стоки у нас поскъпват драстично от началото на пандемията, а прогнозите са повишението в цените да продължи. Това са част от изводите в проучване  на КНСБ.

Ето част от изводите са:

Рекордно поскъпване на олиото:
Драстично нарастване се наблюдава в цената на слънчогледовото олио – 43% за едногодишен период. По-ускореното нарастване на цената започна още през месец март, вследствие от по-слабата реколта и влиянието на международните борси, където се отчита драстичното покачване на котировките на суровото слънчогледово масло, отчитат от КНСБ. Средната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лв., при 2,70 лв. през септември 2020 г. В област Кюстендил средната цена на слънчогледовото олио е 3,88 лв. и надхвърля средните за страна, при това в област с размер на средната работна заплата по-нисък от средната за страната с 33%. Това означава, че ако със средната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то в Кюстендил могат да се закупят съответно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко. С най-висока стойност на средната цена на олиото е регистрирана в Бургас и Ямбол, съответно 4,45 лв. и 4,25 лв.

Цената на хляба:
Регистрира се увеличение на цените при хлебните изделия. Хляб “Добруджа“ поскъпва с 4.2%, при това килограм пшеничено брашно отчита ръст със 7.3%. Средната цена на килограм хляб “Добруджа“ достига 1,72 лв., при 1,65 лв. преди година, отчитат още от КНСБ. Независимо от предвижданото възстановяване на производството на пшеница през 2021 г., изкупните цени на пшеницата в България остават сравнително високи, отразявайки развитието на международните пазари. Прогнозите на основните международни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., в т. ч. и на пшеница, което ще възпрепятства по-осезаемо понижение на цените. Наред с това хлебопроизводителите заявяват повишаване през септември на цените на хляба с минимум 10 ст., вследствие от повишаване на цените на енергоносителите. Очакванията са цената на килограм хляб в края на годината да достигнат около 1,80- 2 лв.

Анализът на динамиката на цените на хляба и зърнените храни, показва 33,4% нарастване за периода юли 2010 – юли 2021 г., при това общите равнища нарастват с 19.3%. Видимо е, че цената на хляба ускорено изпреварва нарастването на общите ценови нива.

Цените на зеленчуците:
Цените на някои зеленчуци бележат значително нарастване за годишен период, показва още изследването на КНСБ и ИССИ. При това, нараства цената на зеленчуци, характерни за сезона със силно потребление, предвид подготовката на домашни зимнини, които присъстват в традициите на българските домакинства. Драстично нарастване се наблюдава при:
Краставици – 35.8%
Домати – 17.7%
Пипер червен – 23.7%
Зеле – с 18.0%
Моркови – с 17.1%
Картофи – ръст с 6.2%
Фасул зрял – 7.4%
Средната цена на доматите е 2,65 лв., при 2,25 лв. преди година. Във Варна – средната цена на доматите достига – 4,03 лв., Бургас – 3,40 лв., Кюстендил – 2,70 лв.

Ръст на цените се наблюдава и при плодовете. Най-търсеният плод за есенния сезон – прасковата, в търговската мрежа струва с 24.1% повече в сравнение със септември 2020 г. Средната цена е 3,30 лв. при 2,66 лв. през 2020 г. Най-високи стойности се регистрират в Добрич – 4,49 лв., Бургас – 4,30 лв., Пловдив -4,10 лв.

При останалите хранителни стоки се наблюдават леки колебания нагоре и задържане на цените при някои от тях. От месните продукти значително нарастване се наблюдава при цената на пилето със 7.5%, сухите колбаси с 4.0%.

Възходящ тренд се отчита и при горивата за ЛТС. Цената за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а дизел с 25.4%. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лв.

От гореизложени данни от КНСБ правят следните изводи:

Темповете на изменение в цените на жизнено необходими хранителни стоки, както и на енергоносителите и горивата ще продължават да диктуват ръста на общото ценово равнище. Тревожен е фактът, че темпът на нарастване на цените на производител достига до 13.6% през юли. Това са индикации за продължаващ ръст на потребителските цени, който ще зависи и от поведението на стопанските субекти. Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има възможност да поеме тези изменения, след като през пандемичната 2020 г. при намаление на цените на природния газ и транспорта нямаше драстично намаление на цените на стоки и услуги от първа необходимост.

Важен фактор за нарастване на потребителската инфлация е нарастването на вътрешното потребление и платежоспособност на българското население. Факт е че, средната работна заплата за страната нараства с 14.1% за едногодишен период, но едва 30% от наетите лица получават средна и над средната за страната (1525 лв.), изчисляват още от КНСБ. Така под този ръст остават редица икономически дейности, със значително по-ниска СРЗ, като „Производство на облекло“ – ръст с 6.6%, „Добив на неметални материали и суровини“ – с 2,6%, „Производство на напитки“ – с 6.8%. Спад на средната работна заплата се отчита при „Производство на химични продукти“ – със 3.4%, „Рекламна дейност и проучване на пазари“ – със 7.7%.

Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, но с повишаване на инфлацията на жизнено важни стоки и услуги, този ръст съвсем не е достатъчен за да се запази покупателната способност на около 502 хил. (23.4%) наети лица на МРЗ.

Увеличението на цените на електро и топлоенергията ще окажат пряко влияние за нарастване на издръжката на живота от по-високите разходи за поддържането на жилището, а именно от по-високите сметки за ток, парно, вода. През летните месеци тези разходи са по-малки, но не трябва да се забравя, че през този период домакинствата заделят средства от семейния бюджет, за да поемат сметките си през зимния период. Всички тези данни говорят за увеличаване дела на енергийната бедност, а ниското покритие на отпуснатите енергийни помощи в съчетание със скромните размери на доходите значително намалява тяхното въздействие върху бедността и неравенството. В тази насока са необходими дългосрочни и превантивни мерките.

Прогнозата на КНСБ е, че ще продължи да нараства издръжката на живота и оттам и заплата за издръжка. Очаквания са в края на годината заплата за издръжка за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) ще остигне ръст с около 4-5%.

Това означава, че всеки от двамата възрастни в това домакинство трябва да получава трудово възнаграждение не по-ниско от 1300 -1350 лв.

Всички тези данни са достатъчен аргумент за отстояване позицията на КНСБ за устойчив ускорен ръст на заплатите през следващите 5 години (средногодишно с 12.5%), като предимствено нараства МРЗ (средногодишно със 17.5%). Това ще осигури компенсиране на загубата от инфлация и ще допринесе за устойчиво нарастване на жизнения стандарт на българските домакинства, се казва още в изводите на синдиката.