Хаосът след „съдебната реформа“ и закриването на спецправосъдието

0
812
Росен Димитров Снимка: Нова тв
Николай Димитров - ГЕРБ/СДС Николай Димитров - ГЕРБ/СДС

Съдии тичат от сграда в сграда, местят стотици томове с дела от улица „Черковна“ на бул. „Витоша“ и обратно

 

Адвокат Росен Димитров, Мариела Петрова, правен сътрудник

На 28.07.2022 г. специализираното правосъдие престана да съществува, след като управляващата тогава коалиция ПП, БСП, ИТН и ДБ, с подкрепата на Възраждане, го закриха.

Вероятно много хора си задават въпроса каква бе целта на тази мащабна реорганизация в наказателното правораздаване, какви ще са последиците за различните страни в започналите, но неприключили наказателни производства, както и какво отражение ще има закриването върху бъдещите дела от компетентността на специализираните съдилища.

Поставят се въпроси и за това в чия услуга е закриването на определен вид правораздаване, каква всъщност е ползата му, както и кой би бил ощетен.

Според представителите на партиите, които закриха специализираното правосъдие, причината за елиминирането му е, че то било бухалка за неудобните на предишната власт. Тоест специализираното правосъдие било инструмент в полза на властта за политическа саморазправа с политическите й противници.

Всеки един мислещ човек, който чуе тези аргументи, би си задал въпросите: Така ли е наистина, какви са фактите за политическата репресия на специализираното правосъдие, кои са репресираните от това правосъдие политици на опозицията?

Получава се така, че партиите, закрили специализираното правосъдие, аргументират действията си с изпразнени от съдържание лозунги и откровени лъжи, които нямат никаква опора във фактите. Странното е, че увличат поддръжници и събират обществено одобрение на хора, които безкритично им вярват. Вярват на лозунгите за политическа репресия без да има репресирани лица.

Тезата, че закриването на специализираните прокуратури и съдилища се е наложило, понеже са „политическа бухалка“, не е  вярна и това е елементарно проверимо. Няма нито един политически представител на опозицията в предходните парламенти или на старата власт в лицето на ГЕРБ, които да са били „атакувани“ от това правосъдие. Нещо повече – под наказателна отговорност пред специализираните органи бе подведен действащ министър именно в правителството на Борисов.

Поправете ме, ако бъркам, но не беше ли всъщност осъществена политическа репресия именно от тези, които закриха специализираното правосъдие – без никаква намеса на последното? Не бяха ли арестувани лица от опозицията, чиито арести съдът обяви за незаконни, а на 22.08.2022 г. с окончателно Решение № 5341  Административен съд София град потвърди решението на Софийски районен съд, че арестът на лидера на опозицията Бойко Борисов е незаконен и няма нито едно доказателство за участието му в престъпна дейност.

Тоест самият съд постановява, че има политическа репресия, осъществена от полицейски органи – без никаква връзка със закритото спецправосъдие?

Има ли подобно съдебно решение, което така очевидно показва политическа репресия, във връзка със специализираното правосъдие? Ако на някой този въпрос изглежда риторичен, то той не е. Съвсем сериозно питам и дали има съдебен акт на специализирания или на апелативния специализиран наказателен съд срещу политически опонент на определена власт, който е отменен с мотиви, че не покрива стандартите за законност и непроизволност?

Какво излиза сега?

Осъществилите доказана от съда репресия срещу опозицията закриха цяло специализирано правосъдие заради въображаема от тях репресия срещу опозицията?

Но да се върнем към това кой има полза от закриването на специализираните структури и съответно кой ще бъде ощетен?

Лесен отговор на този въпрос може да бъде изведен, ако хвърлим поглед на страните (участниците) в един наказателен процес. Основни страни във всяко наказателно производство са лицето, срещу което е повдигнато обвинение за определено престъпление – подсъдимият, и пострадалите от това престъпление лица – частни обвинители и граждански ищци!

Кое от тези лица има полза от закриване на съда?

Естествено подсъдимият! Закриването на един съд безспорно ще проточи съдебния процес непредвидимо дълго в бъдещето.

Кой ще е ощетен? Естествено пострадалите? Кога те ще получат справедливост и обезщетения за причинените им вреди? Вероятно никога…

Защо тогава държавата закри това правосъдие? Отговорът се налага – за да имат полза подсъдимите !

Какво ще става от тук  нататък?

Съгласно промените съдилищата, които ще разглеждат делата от компетентността на специализирания наказателен съд и прокуратура, ще са Софийски градски съд и Софийска градска прокуратура!

Ще се превърнат ли те в „бухалки за неудобните”?

Да, разбира се, ако следваме логиката на мотивите за закриване на органите на спецправосъдието.

Защо бе създадено специализираното правосъдие?

Специализираното правосъдие в България беше създадено преди десетилетие по препоръка на Венецианската комисия. Такъв тип съдилища има в редица европейски страни – Испания, Италия, Франция, Германия, Белгия, Англия. С разкриването на тези специализирани органи се облекчи работата на най-натоварените прокуратура и съд – СГП и СГС. Делата, които се разглеждаха до скоро в СНС, са с по-голяма фактическа и юридическа сложност, обикновено с повече подсъдими – делата с ОПГ (организирана престъпна група) и често подсъдимите са с по повече от един защитник.

Това обуславя и по-трудното провеждане на съдебно заседание, както и продължителността на разглеждането на едно дело. В сградата на СНС на ул. „Черковна” в София има всички необходими условия за работа на специализираните прокуратура и съд, достатъчно служители, които да обезпечат работата по организация и провеждане на съдебни заседания. Дори е наличен подземен паркинг – нещо, с което друг съд едва ли може да се похвали. Както се казва – помислено е за всичко, за да може да организационно да вървят добре тези и без друго тежки дела.

Какво се случи след като СНС беше закрит?

Половината от всички съдии в Специализирания съд продължават работата си в Софийски градски съд. Софийският градски съд и без това е най-натовареният съд в страната където и в момента има трудност в обезпечаването на съдебни зали и кабинети за съдии и служители.

Получава се така, че физически ще е невъзможно да се настанят хората от специализирания съд, поради липса на свободни кабинети. Дори и да имаше кабинети за тези съдии обаче, проблемът със свободните заседателни зали от години е огромен. Както споменах и преди закриването на специализираното правосъдие често се чака с часове да се освободи съдебна зала, което изключително затруднява работата на този най-натоварен съд.

След закриването на специализираното правосъдие още по време на съдебната ваканция настъпва очакваният организационен хаос.

Поради липса на място в Съдебната палата, прокурорите и съдиите, които бяха преназначени съответно в Софийска градска прокуратура и Софийски градски съд, останаха физически да упражняват трудовата си дейност в сградата на закрития специализиран съд. Същото се отнася и за служителите.

Тоест делата се изпращат в една сграда – тази на градски съд, а служителите в друга – тази на спец съда!

Какво означава това?

Означава, че делата и преписките се разпределят по компетентност в сградата на градския съд на бул. “Витоша“ 2, тъй като вече са подсъдни на този съд, откъдето поемат наново към специализирания на ул. “Черковна“, тъй като съдиите и прокурори работят там.

Получава се така, че хиляди дела, някои от десетки томове, ще пътуват между сградите на две съдилища.

Но това не е всичко…

В Софийски градски съд се образуваха нови първоинстанционни състави, а второинстанционните са реорганизирани така, че в тях досегашните места на младши съдии вече се заемат от преназначените от специализирания съд съдии, които хем доглеждат делата с даден ход в закритите си състави, хем са титуляри на новообразуваните вече към СГС състави, на които вече се разпределят дела, включително и такива, които на първа инстанция се разглеждат в троен състав.

Какво на практика означава това?

Означава на първо място объркване. Към момента поради т.нар. съдебна ваканция в Софийски градски съд се разглеждат предимно два вида частни наказателни дела, които трябва да бъдат насрочени в кратък срок. Едните са образувани по мерки за неотклонение и се разглеждат в едночленен състав. Другият вид дела са образувани във връзка с искания, постъпили от държави от Европейския съюз. Те обикновено се насрочват също в кратък срок, но макар и първоинстанционни, се разглеждат от тричленен състав. Такива например са делата, образувани по финансови санкции, наложени в ЕС, в които на едно лице е наложена глоба, да речем за превишена скорост, но тази глоба не е събрана своевременно. В такъв случай тези глоби се събират за изпълнение на държавата, чийто гражданин е задълженото лице и делата по тях се образуват в окръжния съд по местоживеене на лицето. Законът предвижда тези дела да се разглеждат в тричленен състав.

И така, за да се разгледа едно първоинстанционно дело от тричленен състав на съда, чийто председател и член се намират в сградата на Съдебната палата, а вторият член се намира в сградата на закрития СНС, съдията, който физически се намира в сградата на ул. „Черковна”, трябва да отиде на бул. “Витоша“ в Съдебната палата за провеждане на заседанието. Секретарят на състава – също.

Или обратното – другите двама членове на състава трябва да отидат от Съдебната палата до сградата на закрития СНС. Делата също трябва да се преместят физически за самото заседание, заедно с томовете, разбира се, които понякога са от няколко десетки до няколко стотин.

Често за по-добра организация на работата членовете на въззивните (второинстанционни) състави насрочват първоинстанционните си дела, които се разглеждат от троен състав, в същия ден, в който се провеждат и заседанията на самия въззивен състав. Освен проблемът с недостатъчните заседателни зали, съществува и друг проблем. Тъй като това е натоварен съд, с тежки дела, и досега често се случваше заседания в Софийски градски съд да завършват след 19:00, дори след 20:00 часа.  С последните промени се очаква кошмарно висене из коридорите на Съдебната палата, особено след изтичането на съдебната ваканция.

Освен това, СНС (закрит) и СГС работят с различни деловодни системи. Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), която се въведе в СГС през 2021 г. и на която служители и съдии, макар и минали специални обучения, все още се учат да работят, е абсолютно нова и непонятна за съдиите и служителите от закрития СНС. Като прибавим към това и че същите работят и с дела от деловодната система на закрития вече съд, които доглеждат – хаосът е пълен.

Друг е въпросът, че и досега често се е случвало вещо лице или адвокат да отиде за съдебно заседание вместо в СГС, в сградата на СРС. Да, смешно е, но се случва човек да се обърка и това най-малкото забавя заседанието, ако не доведе до отлагането му. Сега вече ще има едно безкрайно търчане между Съдебната палата и сградата на ул. „Черковна” не само на прокурори, съдии и служители, но и на свидетели, експерти и адвокати.

Допълнително затрудняващо работата се явява и обстоятелството, че делата на СНС, по които не е даден ход до закриването му, се преразпределят на нов състав. Има дела, образувани от преди няколко години, по които не е проведено разпоредително (първо) заседание и това не е по вина на съда. Такива са делата с повече на брой подсъдими.

По неписано правило по тези дела винаги има някой подсъдим, който не се явява в съдебно заседание, защото не е бил редовно уведомен (не е намерен) или някой, който не се явява и за него се представя болничен лист. Често и адвокатите им са или болни, или служебно ангажирани. Подсъдимите и техните защитници използват всички способи за отлагане на делата и проточването им във времето.

Със закриването на специализираното правосъдие за тях всичко започва отначало, а това е един много хубав подарък от доскорошните управляващи от ПП, БСП, ДБ и ИТН.

Това означава още години в дела!

Тези дела, освен много подсъдими, имат и много томове от досъдебната фаза, с които съдията – докладчик трябва да се запознае преди насрочване, което също отнема доста време.

Това неизбежно ще се отрази на натовареността на състава, а колкото повече са натоварени съставите в съда, толкова по-трудна е като цяло работата. Отделно от това, няма и място за физическо съхранение на обемистите дела. Така например за месец юли 2022 г., който е по-слабо натоварен месец, на един състав в СГС постъпват между 90 и 115 дела (става въпрос за общо всякакъв вид дела, включително и такива, които се разглеждат в закрито заседание).

Този състав със сигурност има и от преди това определен брой висящи дела, някои от които не могат да изчакат насрочване след края на съдебната ваканция. На един такъв състав, ако през август му бъде разпределено дори само едно от делата, на които не е даден ход в СНС, и това дело е от няколко стотин тома (има дела и с над 300 тома), на практика съдията-докладчик трябва да спре работа по останалите си дела, за да има физическата възможност да се запознае с това дело. И тъй като времето за работа по едно дело не е само за запознаване и за провеждане на съдебните заседания, а включва и множество текущ доклад, както и писане на решения, присъди, мотиви и т.н., на практика работата на съдията ще бъде блокирана. И тук става въпрос не за конкретен състав, а за принципно положение.

Специализираното правосъдие е закрито едва от по-малко от месец, а вече започват да се появяват съществени проблеми по организацията на работата, макар и в момента да е период на т.нар. съдебна ваканция. Очаква се след средата на септември работата на СГС да стане изключително затруднена, дори на моменти невъзможна.

От това печелят извършителите на престъпления и техните адвокати (които между другото също бяха много активни за закриването на специализираното правосъдие).

Губи обаче правосъдието като цяло, губят държавата и обществото, защото хаосът, който се създаде в съдебната система със закриването на органите на спецправосъдието, ще помогне на много от извършителите на престъпления да останат ненаказани и на свобода. А ненаказаното престъпление е стимул за извършването и на други такива, както и сигурно отклоняване от дългия и труден път.