Съдът, а не главният прокурор е постановил, че САЩ не могат да разпростират юрисдикцията си в суверенни държави, каквато е България
Интервю на Стефан Ташев
– Адвокат Димитров, вие като юрист, как ще коментирате разпространяваните от депутати от „промяната“ информации, че американският конгресмен Уорън Дейвидсън е призовал финансовото министерство на САЩ да наложи санкции срещу българския главен прокурор Иван Гешев?
– Самият факт, че определени депутати от дадена политическа партия са разпространили изявление на дадено лице, обезсмисля юридическия коментар по темата. Това е защото вече многократно сме се убедили, че когато у нас цитираните от Вас политици атакуват представители на съдебната власт го правят само и единствено на базата на неверни твърдения, пропити от политически мотиви.
Прави впечатление още, че този конгресмен се е позовал на материали в отбрани български медии, които отразяват твърденията на същите български депутати. Така се получава “перфектен кръговрат“. Депутати от цитираната от Вас партия правят внушения, които медиите на партията разпространяват. “Случайно“ се намира американец, който повтаря това, а депутатите разпространяват казаното от него като независимо мнение… Защо се смеете?
– Смея се защото това ми заприлича на комедията “Хлапето“ с Чарли Чаплин, където има предварително сговаряне между чупещия прозорци и поправящия ги…
– Точно така, с единствената разлика, че не сме във времето на Чарли Чаплин 1921 г., а края на 2022 г.. Явно обаче хората сега са също толкова податливи на евтина пропаганда, както през 1921 г. За разлика от Вас аз обаче го асоциирам с друга случка, отразяваща сегашната българска правна действителност. Тази случка беше неотдавна, когато едно и също лице бе разпитано като свидетел срещу лидер на опозиционна партия, като същото това лице е разпоредило и самия арест на лидера на партията. Даже се похвалило за това на коалиционния си партньор в текстово съобщение.
Би било същото ако даден прокурор разследва себе си или съдия ръководи дело, в което той е пострадал или подсъдим.
Все пак нека се концентрираме върху темата, като ще се старая да я коментирам само юридически, колкото и трудно и несправедливо да е това.
Предлагам първо да анализираме съдържанието на конкретното искане на американския конгресмен, времето, в което е направено, авторитетът и името, с което се ползва искащият в собствената му страна, и лицата, които го разпространяват – тези на които е угодно.
Относно съдържанието на искането. Този конгресмен твърди, че имало неглижиране от страна на главния прокурор на санкции по тъй наречения Закон „Магнитски“. За мен едно такова твърдение означава две неща: или лицето, което го е направило е правно и функционално неграмотно, или е политически и финансово мотивирано. Разбира се възможни са и двете. Същото важи и за лицата, които разпространяват това искане.
Относно действието на закона “Магнитски“ на територията на Република България, като пълноправен член на ЕС се е произнесъл Върховният административен съд с Решение от 03.02.2022 г. по адм. дело № 8112 от 2021 г. В това решение върховната инстанция прави на пух и прах всички политически лъжи, инсинуации и внушения за приложимостта на акт на чужда юрисдикция по отношение на български лица.
Според Върховния административен съд законът „Магнитски“ не може да бъде източник на право или да служи за правно основание при приемане на рестриктивни мерки по отношение на български лица. ВАС посочва още, че за оповестените по закона „Магнитски“ имена, липсва обосновка поради какви съображения те следва да бъдат обект на санкции.
В същото решение съдът посочва, че Конвенцията на ООН срещу корупцията няма правила, които дават право на държава – страна по конвенцията, да упражнява на територията на друга държава юрисдикция или функции, които са изключително право на компетентните органи на последната.
Решението на Върховния административен съд означава, че ако действително главният прокурор е неглижирал глобалния закон “Магнитски“ го направил съобразявайки се с правото на ЕС, с категоричната съдебна практика относно неприложимостта на “Магнистски“ в страна членка на ЕС.
Оставам настрана факта, че главният прокурор няма никакви правомощия да извършва разследване или да разпорежда такова на редовите прокурори. Явно някои хора у нас никога няма да проумеят, че ръководителите на съд и прокуратурата не са като ръководителите в плод – зеленчук, които разпореждат на подчинените си какво да правят и кога да овлажняват стоката по витрината. У нас законите не позволяват горестоящите прокурори и съдии да нареждат на долустоящите как да формират вътрешното си убеждение и решават дела и преписки. От тук кристално ясно прозира тоталната правна нищета на определени кръгове, охотно разпространявана от казионни медии, финансирани от различни НПО.
– В такъв случай не трябва ли Уорън Дейвидсън да призове финансовото министерство на САЩ да наложи санкции срещу Върховният административен съд?
– Точно така. Съдът, а не главният прокурор е постановил, че САЩ не могат да разпростират юрисдикцията си в суверенни държави, каквато е България. Точно затова казах, че ако някой иска отговорност за това да носи главният прокурор или е функционално неграмотен или прави внушения също за функционално неграмотни лица, което не мислите, че е безплатно, нали?
На мен ми направи впечатление времето на искането.
Това искане бе направено точно в навечерието на най-светите християнски празници, когато хората забравят за право, политика, противоборства и за нещата, които ги разделят. Аз не мисля, че този конгресмен е слабоумен и не осъзнава, че хвърля твърдения, които ще доведат именно до разединение в най-святото време на годината.
Това пък означава, че съвсем целенасочено е подбрал кога да “оповести“ искането си. Същото важи и за лицата, които го разпространяват. Какво пречеше това да бъде сторено след празниците, когато институциите работят? Какво пречеше на конгресмена да отправи писмено искане директно до главния прокурор за приложението на санкциите по закона “Магнитски“? Какво му пречеше да посочи кой, кога какво престъпление е извършил? Нищо, нали?
Това на самостоятелно основание говори за дълбок предумисъл, внимателно подбиране на време в годината и лица, които да направят публични изказвания, които преследват користни политически цели. Поне аз нямам друго логично обяснение.
– Има ли според вас връзка фактът, че въпросният конгресмен е един от малкото гласували против санкциите срещу Русия и в САЩ е известен като един от хората на Путин „Vlad’s guys“ ?
– Тези обстоятелства засегнах по-горе, а именно авторитетът и името, с което се ползва лицето в собствената му страна. Разбира се, че нито един факт от обективната действителност не може да бъде пренебрегнат в изясняването на причините, явленията и резултата, който се преследва.
Тук обаче правото и юридическите анализи отстъпват пред политиката. В началото обещах, че ще коментирам само юридически, поради което анализът на предполагаеми връзки между Дейвидсън и Путин оставам на вашите читатели, които съм сигурен, че не са функционално неграмотни, а оттам и неподатливи на евтини празнични “сензации“.
